В крайна сметка протурската ердоганистка партия остана без свой кандидат, а и без никой, когото да подкрепя на първо четене.
Това повдига ред въпроси, най-важният от които е дали лично Ердоган забрани на Местан да се кандидатира.
Има много основания да се мисли за подобно обяснение. Затоплянето на отношенията Русия – Турция е на първо място. В момента в сложната международна ситуация един кандидат, който се изправя срещу ГЕРБ и ДПС, след като е заявил свързаността си с Ердоган, може да доведе до нарушаване на крехкото равновесие у нас.
Местан е в неподвижност – всяко негово мърдане ще доведе до сътресения, които не са изгодни на прекия му ръководител в Анкара.
Фактът, че ДПС излезе с кандидата Орешарски, макар и непряко, но с явно подчертаване на подкрепа, беше първият знак, че на Местан му е изпята песента в активната политика. Той трябваше да събере електорат от турското малцинство, а неговите гласове, особено в президентските избори, винаги са били решаващи за крайния избор. Разцепването им може да доведе до непредвидими последици.
Местан, който крепеше Орешарски в предишното Народно събрание, сега не може нито да го подкрепи, нито да застане срещу него. Тази безпринципност е напълно характерна за партии без идеология, които бранят основно чужди интереси и нямат свое политическо лице.
Можем да честитим замразяването на ДОСТ. Още една удобна партия във фризера, която някой ден може да бъде извадена и употребена, когато е удобно като пешка в нечия чужда игра.
Ердоган ли спря Местан
