Пламен Курумилев – секретар на община Твърдица, за пореден път търси съмишленици за своята отколешна слабост – Потопената църква в язовир „Жребчево“.
С много емоционално послание в социалната мрежа, Пламен се обръща към своите познати и приятели за съдействие отново камбана да бие сред руините на храма насред четвъртия по големина язовир в България.
Публикуваме текста на обръщението му без редакторска намеса:
„Приятели, искам да споделя нещо с вас. Тези, които ме познават от по-близо знаят, че слабост ми е „потопената черква“ в яз. Жребчево. Признавам си, че колкото пъти се зарека да не си причинявам страдание занимавайки се с нея, толкова пъти тя ме „намира“. След последния път, когато буквално се „изгавриха с мен“, че ще направят нещо за нея и в името на това да се случи, то аз трябваше да спра да се занимавам с това да се направи нещо за нея. Сега тя отново ме „намери“. Отново по различен начин. Сещам се за статията на „Дейли мейл“, че тя като безмълвен призрак прорязва водите на язовира. И се замислих. Трябва ли да бъде безмълвна. Тук в мен влязоха думите на моята съпруга, че кръстът е очите на една църква, а камбаната нейният глас. Вече повече от 65 години тя е мълчалив свидетел на всичко. Може би е време да има своя глас. В този смисъл търся съмишленици да им върнем гласа като и дадем камбана. Вече дори съм намерил къде изработват. Иска ми се да и дадем възможност да възвестява добри събития /например сватба на млади хора решили да сключат черковен брак там – ние със съпругата искаме да го направим това лято там/ поне докато остане камък върху камък от нея или докато хора, които имат възможност най-накрая ѝ обърнат внимание и я спасят. Благодаря на всички, които през годините ми помагаха да дадем гласност, на всички, които като мен оставиха икона в нея, които направиха нещо за нея. И им се извинявам. За това, че не можах да намеря сили да променя хода на историята ѝ. Сега се надявам съвместно да ѝ дадем глас. Ако някой споделя идеята нека пише как да го направим. Малка камбана 8 кг. струва 179 лв. Не е проблем да се купи, но ще трябва помощ да се монтира.“
Можете да намерите и да пишете на Пламен Курумилев ТУК
Православният храм „Свети Иван Рилски“ е осветен през 1892 година и е построен в изгубеното завинаги село Запалня, което през 60-те години на 20 век остава под водите на новоизградения язовир.
При изселването си запалненци отнесли в Твърдица и Гурково двете бронзови камбани на храма, като направили уговорка със свещениците камбаните да бият при смърт на техен съселянин, спомнят си все още живите потомци.
Църквата през по-голямата част на годината е на суша, поради отдръпването на водите на язовира, но особено през пролетта тя плува призрачно със своите руини. Снимали са я хиляди. Фотографии на храма са правени от много майстори на обектива не само от България, но истината е една – Храмът се руши с всеки изминал ден и никой не полага грижи за неговото възстановяване.
Преди 2 години Фондация „Пчелен кошер“ даде уникална възможност за студентите по архитектура да участват в конкурс, озаглавен „Покровителят“, за изграждане на Център за културен туризъм на територията на потопената църква „Св. Иван Рилски”. Но както виждаме, там все още нищо не се случва.
