„За една нощ Турция се върна двадесет години назад“ – така турската писателка Елиф Шафак коментира опита за преврат в интервю за The World Post. По думите ѝ събитията от миналата седмица са „пирон в ковчега на турската демокрация“.
За бъдещето
„Във времена на огромна политическа турбуленция като тези, нюансите се губят лесно. „От нас ли си, или от тях?“ Това е единственият въпрос. Дори не можеш да започнеш да питаш кои сме „ние“ и кои са „те“. Отправили сме се към света на Кафка.“
„Социалните мрежи кипят от шовинизъм, ярост, реч на омразата. Дори журналисти, писатели, поети, интелектуалци са нападани от хора, които търсят „предатели“, посочва Шафак.
На въпрос какво се надява да е бъдещето на Турция, писателката отвръща: „В момента има повече неща, от които да се боим, отколкото за които да се надяваме“ и припомня: „Това бе държава, която искаше да се присъедини към Европейския съюз. Сега изглежда като още едно хаотично място в Близкия изток“.
Тя предвижда „увеличаване на национализма, религиозността, нетолерантността, параноята и, разбира се, мъжествеността“.
За историята
Това е държава, която е преминала през три военни преврата, всеки по-лош от предишния, разказва Шафак. Пучовете от 1960 г., 1971 г. и 1980 г. срутиха демокрацията и доведоха до огромни нарушения на правата на човека. В наши дни дори хората, които не харесват Партията на справедливостта и развитието (AKP), защитават гражданското управление от всеки възможен преврат, защото не искаме още една военна диктатура.
За Ердоган
Много съм критична към AKP, но има огромна разлика – тя бе избрана от хората, казва писателката. Гюленистите не са били избирани от никого, но искат скришом да дърпат конците.
„Цялата борба за власт уби и малкото възможности за демокрация на тази тъжна, самотна държава“, заключава тя.
В Турция и без това имаше възход на нелибералната демокрация, страната вече вървеше назад.
„Бюлетината сама по себе си не прави една система демократична. Истинската демокрация се нуждае от разделение на властите, върховенство на закона, свобода на словото, права на жените, на ЛГБТ общността, свободни и разнообразни медии, независими учени. Без всички тези институции и ценности има само управление на мнозинството.“
