ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 70, 1990 г.
ЕДНО „МАЛКО” НАХАЛСТВО
[ad id=“225664″]
От няколко месеца по витрините на централните книжарници в Стара Загора един мастилен афиш натрапчиво ни уведомява за появата на „първата нецензурирана книга” в града. Някъде рекламата е придружена със самото издание – това е стихосбирката на Ботьо Буков „Искрата надживява пепелта”. Бих отминал като несъществено това явление с неговите много скромни художествени достойнства, заявени още в трогателно старомодното заглавие, ако не беше нескромната амбиция на автора (издателят) да го направи значим факт с „алтернативна” стойност, ако не беше и спекулацията с някои конюнктурни настроения.Цензурата в изкуството действително е осъдително и антидемократично явление. И тя наистина съществуваше – външна или вътрешна – и потискаше пълноценната изява на таланта. Но да се твърди (макар и „косвено”), че допреди Ботьовата всички книга на старозагорци са „цензурирани”, е не само несериозно, но и нелоялно. Въпреки пораженията, издаваха се и добри, и честни книги и това новият автор би трябвало да знае. И ако действително воюваш с омразната цензура, това не бива да става с евтини афиши и спекулативен апломб, а преди всичко с реални постижения. За съжаление книгата на Б. Буков с нищо не е по-добра от редица „цензурирани” книги. Нещо повече, тя е сред най-слабите книги, издавани изобщо в Стара Загора. Най-парадоксалното обаче е, че в нея, ако се абстрахираме от естетиката й, няма нищо за „цензуриране”, тя дори е лишена от достойнството, за което най-много претендира – дързост, гражданственост, някакъв епатаж и пр. Като съдържание и позиция си е най-обикновена баналнолирична и наивнобезпроблемна книжка, която не би впечатлила и най-педантичната цензура. Впрочем публиката не се хваща на тази многозначителна уловка – „нецензурирана”. Няма ентусиазъм за изкупуване. При това цената, определена от автора, е доста нереална за днешните условия – 3 лв. за стихосбирка със съмнителни достойнства при държавни цени все още 30-40 стотинки. Но въпросът не е толкова в цената, колкото в „стоката”. Книгата е първата лястовичка от новото книгоиздателство „Изблик”, чийто редактор е същият Б. Буков. Явно очертава се благодатна перспектива. Но каква и за кого? Не съм против свободната инициатива в духовната сфера. По принцип тя има бъдеще. Но тя не може да бъде любителско дело и не бива да се компрометира още в началото с непомерни амбиции и себични цели. И още нещо. Всички сме против цензурата, но не за сметка, а в името на съвременните естетически критерии, майсторството и професионализма. Иначе „нецензурираната” литература може да се превърне в разграден двор за неосъществени графомани, спекуланти или просто за практични хора с връзки и материални възможности. Бизнесът си е бизнес, но изкуството си е изкуство и там без талант и чистота не може.
Не мога да скрия удивлението си от пристрастното отношение на „официалната общественост” към прецедента. С него се ангажират „Книгоразпространение” и ред други авторитетни институции, уредена бе премиера с раздаване на автографи, в. „Септември” писа на два пъти за книгата безкритично и почти рекламно. (А какви „явления” се нуждаят от подобна организирана обществена разгласа?) Какво означава това? Че такова и преди, в „цензурните времена”, не е било! Вярно, Б. Буков е известен като преводач и деятел на Дружеството на преводачите в града, но това е съвсем друго нещо. А иначе цялата история ми се струва малко нахална и провинциална за град като Стара Загора.
Петър ТОНКОВ
Ботьо Буков, „Искрата надживява пепелта”, тираж – интимен, 1990 г., стихоиздателство „Изблик”, Б.Б. „Искрата…”, второ издание, тираж – 1007, стихоиздателство „Изблик”; Б. Б. „Искрата…”, второ издание, тираж – 2007, стихоиздателство „Изблик”.
