Това засяга стотици хиляди източноевропейци, които досега често работеха срещу по-ниско заплащане и при по-лоши условия, отколкото местните им колеги, пише „Дойче веле”, цитирани от NOVA.
[ad id=“225664″]
Милиони така наречени „командировани работници“ ще получат по-добра закрила срещу подбиването на заплащането и социалните им придобивки. След многомесечни преговори, представители на Европейския парламент, на Еврокомисията и на страните-членки стигнаха до принципно решение.
Еврокомисарят по социалните въпроси Мариане Тисен нарече решението „пробив“ и същевременно „балансиран компромис“. Сърцевината му се свежда до принципа – еднакво заплащане за една и съща работа на едно и също място.
Болногледачки от Полша, строители от Румъния, български работници в кланиците – стотици хиляди европейци работят като „командировани работници“ в по-богатите държави от ЕС, включително и в Германия. Съответните полски, румънски или български фирми ги изпращат в чужбина, но им плащат като у дома.
[ad id=“236993″]
По този начин тези работници са много по-евтини на германския трудов пазар, а в същото време са и важен икономически фактор за своите страни, където се стичат и облагат доходите им. Синдикатите разбира се критикуват тази практика и я наричат „експлоатация“ на нископлатени източноевропейци, която водела до социален дъмпинг. Страни като Полша и Унгария настояват за запазване на досегашните правила, които правят техните граждани много по-конкурентоспособни на европейските трудови пазари. Докато по-богати държави като Германия и особено Франция вече отдавна настояват за реформи.
Според официалната статистика около 2 милиона командировани работници работят в друга държава от ЕС. Правилата за техния статут са отпреди 20 години, а от 2016-а се преговаря за обновление. Миналата година новоизбраният френски президент Еманюел Макрон дори обяви тази реформа за свой приоритет. Държавите от Средна и Източна Европа, които бяха приети през последните десетилетия в ЕС, държат на правото на техните граждани свободно да работят в други страни-членки. Но тъй като в новоприетите държави заплащането на труда е по-ниско, западноевропейските страни се оплакват, че командированите работници подбиват равнището на трудовите възнаграждения.
[ad id=“236999″]
Според постигнатия сега компромис срокът за командироване на работници ще бъде ограничен до 12 месеца с възможност да се удължи до 18 месеца. Командированите работници от самото начало ще получават заплащане като това на местните им колеги, включително и добавки като 13-а заплата и компенсации за лошо време например. Пътните им и квартирни разноски не бива да се удържат от заплатите.
„Командированите работници често пъти получават по-ниско възнаграждение и по-слаба социална закрила от местните, а някои са принудени да живеят в шокиращи условия. Това положение трябва да се промени“, обяснява социалдемократката Агнес Йонгерьойс, която участваше в преговорите от името на Европарламента.
В резултат от новите правила командированите работници ще получават сигурност и закрила още от първия си работен ден, като така ще се излезе от спиралната надпревара за все по-ниско заплащане при все по-лоши условия. В същото време командированите работници и занапред ще имат правото да се осигуряват здравно и пенсионно в своите родни страни. И понеже съответните вноски в Средна и Източна Европа са по-ниски, отколкото на запад, трудът на командированите работници ще продължи да бъде по-евтин.
[ad id=“237001″]
С настоящия компромис бяха преодолени различията между Изтока и Запада, заяви българската зам.-министър на труда Зорница Русинова от името на българското европредседателство:
„Опазихме една от най-важните ценности на Европа – свободното придвижване на работна ръка и на услуги“, каза още тя.
Това неокончателно споразумение тепърва трябва да мине през Европейския съвет и през Европарламента. Целта е да влезе окончателно в сила още през първата половина на тази година.
