Тази вечер е предпоследният епизод от драматичната турска теленовела „Завинаги“. Краят обещава да е хепи, но дали?
В “Завинаги”: След 7 години… 36 са децата в имението на Боран!
Сюрея вече се изявява на големи сцени, станала е много популярна, а хонорарите от изпълненията си дава изцяло за благотворителност. По почина на своята свекърва Есма Боран, тя и другата снаха – Ипек, извършват десетки добри дела. Ипек е главен мениджър на тези събития и двете постоянно са рамо до рамо. Разбират се прекрасно.
Суде, осиновеното от Адем и Гюнеш момиченце, вече е на 13 и има сърдечни вълнения. Дилара, при която детето ходи на уроци по китара, и Гюнеш са разбрали за романтичните увлечения на тийнейджърката и се чудят как ще реагира на това Адем.
При Акиф и Санем нищо не се е променило, ако сте очаквали, че те ще помъдреят или емоционлаността им ще е понамаляла. Пораснла е синът им Джихан, който вече свири на пиано и участва в концерт, за който родителите му закъсняват, вдигат половината публика, за да седнат на местата си и след това започва истинското забавление. Познайте дали някой около тях може да слуша и гледа спокойно…
Мерт кани Дилара на вечеря, но там по някое време отива и Ария, която се опитва да подготви учителката си за нещо, което не става ясно до момента, когато Мерт не коленичи в ресторанта с пръстен в ръка, задавайки съкровенния въпрос дали жената на сърцето му ще се омъжи за него.
В красивата къща на Адем и Гюнеш семейството вечеря край басейна. Умут също е там като основен „коментатор“ на масата. Съвсем по детски той издава, че сестра му си има гадже, Адем заплашва, че ще строши телефона ѝ, Суде хуква към кухнята, изрекла няколко остри реплики, а Гюнеш се опитва да балансира между всички тях.
А в имението на Боран цари весел и подреден хаос, доколкото това е възможно.
И всичко свършва… “Завинаги”
Едни са малко поостарели, други са пораснали, а трети продължават да се забавляват на гърба на другите. Предполагате вероятно, че става дума за Фикрет, който отново се зевзечи с Осман. Мустакатко, както го наричат братята му, се е разделил с Анастасия, но е станал писател и е излязла първата му книга и той до вечерята в конака е давал автографи.
Фарук започва да свири на един от детските инструменти и всички заедно решават да споменат Есма с една от любимите ѝ песни. Сюрея сяда пред пианото и цялото семейство Боран запява. Връщат се картини на усмихнатата султанка, на нейния мил Гарип и на отдавна отминалите години.
