За две ръце
За две ръце, протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
[ad id=“225664″]
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
[ad id=“255238″]
Донесе ми от вятъра заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка,
и аз не зная как ще издържа.
При тая среща – ранна или късна,
на тоя огън – древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помисли – било е от любов.”
― Евтим Евтимов
