Евгени Спиров е политолог по образование и нагласа. Бизнесът му е в различни направления – земеделие (маслодайни култури), недвижими имоти, хотелиерство и други.
– Г-н Спиров, годините на избори обикновено се отразяват негативно на бизнеса, особено парламентарните избори, заради застоя и изчакването. Тази година има европейски и местни избори. Очаквате ли те да се отразят на работата Ви?
– Не в изборите е проблемът. Според мен няма човек в България, който да се занимава с бизнес и да се чувства добре, освен, ако не е част от олигархията, от групата с държавните поръчки. Усещането е за зверска несправедливост и липса на сигурност. Ужасната, измислена, тежка бюрократична система е в основата на това.
– Но икономическите показатели, според експертите, са добри…
– Какво означава добри икономически резултати за България, предвид изключително ниското ниво, от което тръгваме. Кои са критериите за добри?
При 3-3,5% ръст на БВП на година, никак не е добре. Не можем да се сравняваме с Германия и нейните 1-1,2%, просто защото трябва години да имаме по 30% ръст, за да започнем да я застигаме. Има и други показатели като Брутен продукт на глава от населението. Ние сме пъти и пъти по този показател под Гърция, дори под Румъния, да не говорим за Германия. С кого и с какво се сравняваме? БВП на цялата ни държава е една стотна от капитализацията на Google.
Хвалим се с чуждестранни инвестиции от 200-300, или 500 милиона евро. Срамно е. Това е капитализацията на една средна европейска компания, много далеч от големите. Проблемът е структурата на нашата икономика и той е доста плашещ. В момента това, което движи ръста, освен повишеното потребление заради ниските лихви и захранването от страна на банките, е експорта. Ама какво изнасяме? Първо, колко от компаниите – износителки у нас са с българска собственост? Броят се на пръстите на двете ръце. Второ, износът ни е износ на продукти с ниска добавена себестойност – обикновено сме подизпълнители. Разбира се, изключваме IT сектора, който се развива въпреки държавата, най-вероятно защото няма за сега ефикасни механизми да го контролира. Излиза, че основният ни национален експорт са хората. Изнасяме човешки капитал, който работейки в чужбина връща част от доходите си в нашата икономика под формата на пари за семейство и роднини. Тези хора са най-големият инвеститор от години наред.
Другото също е неразбираемо – след като имаме така добре развиващ се у нас IT сектор, защо на дневен ред са и скандалите за ТОЛ-системата, за Търговския регистър? Значи имаме наши компании на световно ниво, но пък наемаме по държавни поръчки явно фирми, които нямат ресурса да се справят със задачите. Провал след провал при държавните поръчки. Не ви ли се струва, че нещо дълбоко не е наред при тази ситуация? Сещате ли се за друго обяснение, освен за корупция?
Цялото ни общество, не само бизнесът, страда от липсата на държавност в държавата ни.
– Коя е причината да не успяваме да създадем държавност в държавата на нужното ниво?
– В момента ситуацията болезнено ми напомня ситуацията в България през 1945-1948 година – най-тъмните и репресивни години на комунистическия режим. Властта е обсебила политическа, финансова, информационна, съдебна, репресивен апарат… – всички видове власт. Упражнява се натиск над хора дори за дреболии. Манталитетът на управляващите е направо монархически – невъзможно е приемането на каквото и да е различно мнение. Не мисля, че изобщо са способни да си зададат въпроса дали са прави. По-скоро идеята, че някой може да не се съгласи с тях е направо покъртителна, невъзможна за осмисляне. И тук не говоря за властта на една или друга партия, а за същността на властта у нас.
Направи ми много лошо впечатление през последните месеци това, което се случи с кметицата на „Младост“ – Иванчева. За 80 000 евро подкуп, дори да ги е взела, се държаха с нея като с човекоядец. Нямам представа какъв е точно случаят, но страничният наблюдател при такова жестоко показване на брутална сила, при това срещу две жени, остава с впечатлението, че се използват за показно какво ще се случи със случайно попадналите във властта, без благословията на управляващите. Защото братя Галеви, Брендо и други емблематични в Европейски машщаб бандити, получават къде-къде по-либерални режими, разхождат се по света и никой не ги търси. Като е виновна, осъдете я! Кому са нужни гаврата, насилието? Ами ако след 2-3 години се наложи всички вкупом да плащаме за тях след отсъждане в Страсбург?
– Казвате „същността на властта“. В момента на власт е ГЕРБ.
– Нали не си мислите, че нормален човек може да види алтернатива в БСП – още по-зле са? Или в някоя друга политическа сила, съществуваща в момента. От много време разсъждавам и се опитвам да разбера как стигнахме до тук. Като че ли през 1989 г. не се различавахме особено от Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния – поне не беше драстична тази разлика. В момента всички те са на светлинни години пред нас като икономика, като инфраструктура, като демократични процеси, като система. Да, факт е, че у нас вече се строят магистрали, пътища, но ние гледаме на това, все едно не живеем в 21 век, а от позицията на 19-ти, та считаме това за развитие. Дори не забелязваме, че никой не би могъл в нормална държава да каже: „Аз построих магистрали“. С какво – с парите на всички ни като данъкоплатци и най-вече с парите на Европейския данъкоплатец – на стругаря Ханс, на шофьора Пиер…
От 1945 година досега ни правят на маймуни, не от 89-та. Властта е в един и същ олигархичен кръг. И какво правим, радваме се, че имаме избор. Изборът да избираме по-малкото зло, щото другото е чудовищно зло. Идват комунистите, провалят всичко, след което идва някой друг, в последните 10 години ГЕРБ, пуска фондовете все пак и се радваме.
– Защо няма алтернатива?
– Това е големият въпрос. На него мога да си отговоря. Всичко, според мен е подготвено между 1980 и 1985 година. На власт в България са вече други хора – второто поколение – не неуки, или идеалисти като първото поколение комунисти. Тогава са теглени и най-големите заеми, прехвърлени са парите в сигурни банки и личности извън страната, набелязани са и са финансирани онези, които трябва да играят основната роля в следващите десетилетия, за да се запази властта в определени кланове и най-вече в определени структури, подвластни на по-мощни такива, формирани на изток. Петър Младенов бе последната пионка, свързваща ги със старото – разиграха я и бързо я свалиха от сцената, когато си свърши работата. Дойдоха новите отрочета на старото и опънаха конците.
Не мога да си отговоря обаче на въпроса защо нашите Западни партньори само нас ни оставиха в зоната на Евразия. Всички други успяха да преструктурират служби, да преструктурират общества с подкрепата на Запада. Само нас ни неглижираха и оставиха встрани от нормалността. Да не говорим, че Западът през 80-90 те години на миналия век и Западът днес, са съвършено различни.
За съжаление, макар че в страната се усеща напрежение и то е видимо, кардинални промени за добро не виждам как ще се случат. Само сътресение и то сътресение от вън може да изкара на яве и добрите ни черти, да мобилизира ценните личности. Но пък ще е поредната трагедия, която да преодоляваме геройски, вместо да се развиваме като нормална държава. Страхувам се, че случващото се в Турция никак не е добро, случващото се в Близкия изток – също. За на изток – да не говорим. Нямаме никаква подготовка да отговорим на криза, дори на една голяма емигрантска вълна не можем да реагираме. Имаме нужда наистина от един голям катарзис. Дано не е от този тип!
– Какво ще се случи на Евроизборите и на местните избори? Прогноза!
– Управляващите ще хвърлят огромен ресурс във всички аспекти, за да спечелят изборите. И ще ги спечелят, защото както казахме БСП е още по-лошата алтернатива. Елементарната справедливост изисква поне да не спечелят чак толкова убедително. Но пък за кого ще гласуват мислещите хора? Десният човек няма за кого да гласува. Младият и перспективен човек няма за кого да гласува. Желаещите промяна, съответстваща на битието ни в 21 век няма за кого да гласуват. Пак ще избираме по-малкото зло и явно точно това е добре изпълнената задача, заложената бомба в обществото ни.
Ще е интересно след изборите да се направи добър анализ на резултатите. И ще чакаме катарзиса. Дано не е най-зловещия!
