ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 43, 1991 г.
ДУМАТА НА БОТЕВ
120 години от излизането в Браила на първия брой на в. „Дума на българските емигранти“ под редакцията на Ботев
Двадесет и три годишният Ботев започва издаването на своя вестник „Дума на българските емигранти“, като му слага мотото „Истината е свята, свободата е мила“. Това е негово журналистическо и човешко верую, което младият публицист защитава до края на дните си. „Дума според специалистите е забележително явление в българската журналистика по онова време, факт, който показал, че е изгряла звездата на един нов, непознат по темперамент и сила на словото журналист. В излезлите само четири броя на вестника, на който Ботев е и редактор, и коректор, и словослагател, за пръв път ясно и определено се води борба едновременно за национална и за социална свобода. Както се казва в самата програмна статия, „ще се борим не за да променим едно робство с друго“. В същата уводна статия „Наместо програма“ Ботев пише: „Една от главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено на тия, що са се издавали отсам Дунава, е и тая, дето между програмата и съдържанието на почти всеки вестник, между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между мохамеданския рай и християнската мъка. Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер, на кое намясто обещаните гори читателят вижда някакви си тръни…“ Пророческите думи, казани преди 120 години, и днес важат за всеки вестник, който държи на авторитета и читателите си. „Дума“ е политическата програма на Ботев. Но наред със забележителните си статии, памфлети, бележки с ярко изразен политически характер, той публикува и много от своите стихотворения. Тук са отпечатани „До моето първо либе“, „Борба“, „Пристанала“. Младият Ботев е съзнавал ясно, че за събуждането на народа са нужни средствата а не само на журналистиката и публицистиката, но и на личното творчество. „Дума“ не се „затваря“ само във вътрешните проблеми на страната, макар редакторът да разбира, че вестникът съществува заради тях. Той откликва и на най-голямото за времето си световно събитие – парижката комуна, и неговият памфлет „Смешен плач“ остава една от най-забележителните публицистични творби, посветени на това събитие. Ботевият вестник се чете не само в България, пренасян по тайни пътища, а и в Румъния, Русия и Сърбия, където има български емигранти. Посрещнат е различно. В едно съобщение в брой 3 се казва, че е „като трън в очите и тези, които се зарадваха на спирането на „Свобода“ и се намръщиха при появата на „Думата“ пръскали слухове, че няма да продължи да излиза“. За съжаление, опасенията на Ботев се оправдават. „Дума“-та на Ботев замлъква, но не след дълго неспокойният редактор намира нова трибуна за огненото си слово. Вестникът просъществувал само два месеца, оставя следа в българската журналистика не само с яркия публицистичен талант на своя редактор. Той остава преди всичко с примера, че когато служи на народа един вестник, то „истината е свята“. Нещо, което е нужно днес за всеки журналист, хванал се за перото.
ДУМАТА НА БОТЕВ – 120 години от излизането в Браила на първия брой на в. „Дума на българските емигранти“
