Референдум ли? Кой го интересува мнението на 2 516 791 българи?
И през 2017 г. партиите ще получават годишна субсидия от 11 лева на глас. Сумата беше същата и в бюджета за 2016 г., когато беше символично намалена с 1 лв. в сравнение с 2015 г.
Размерът на субсидията беше одобрен в четвъртък при гласуването на текстовете от закона за държавния Бюджет 2017. Народните представители не се съобразиха с проведения съвместно с президентските избори национален референдум, в който 2 516 791 души поискаха годишната държавна субсидия, отпускана на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори.И през 2017 г. партиите ще получават годишна субсидия от 11 лева на глас. Сумата беше същата и в бюджета за 2016 г., когато беше символично намалена с 1 лв. в сравнение с 2015 г.
Размерът на субисидията беше одобрен в четвъртък при гласуването на текстовете от закона за държавния бюджет за 2017 г. Народните представители не се съобразиха с проведения съвместно с президентските избори национален референдум, в който 2 516 791 души поискаха годишната държавна субсидия, отпускана на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори.
Въпреки заявките на ГЕРБ и лично на премиера в оставка Бойко Борисов не само да се съобразят с допитването, но дори да предложат “нула лева” за партиите, предложението на Министерския съвет и Комисията по бюджет и финанси бе субсидията да остане 11 лева за глас. То бе прието със 71 гласа “за”, 10 “против” и 21 “въздържал се”.
Не бе подкрепена и идеята да има таван на субсидията. Депутатите от Граждански блок Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев предложиха сумата да не надвишава 1.6 млн. лева, тъй като задължителното гласуване реално променя условията за финансиране на партиите.
“От една страна, караме хората да гласуват, а от друга, няма таван на субсидията, това може да се нарече конфликт на интереси”, каза Петър Славов. Според него ако предложението се приеме, бюджетът би пестил около 20 милиона лева на година. “Тази мярка е необходима, за да не се стига до абсурди – например дадена политическа партия да получава десетки милиони всяка година, от които не се нуждае за реализиране на политическа дейност, и много често се харчат за съвсем други неща като луксозни воаяжи, скъпи автомобили и други стоки. Това не е целта на тези средства, това не е била и идеята на законодателя, когато е предвидил да се получава подпомагане за политическите партии от държавния бюджет, за да могат те да са независими и да не се влияят от корпоративни и други интереси”, коментира Славов от парламентарната трибуна.
А съвносителят на предложението Мартин Димитров допълни: “Идеята на субсидията не е да си отвориш депозит в банка, да си купуваш автомобили или да плащаш пътувания в чужбина, които не са свързани с работата на партията. Идеята е партията да се издържа и да може да се яви на избори. Партийната субсидия не би трябвало да има други функции. Затова и българският народ с референдума показа своята настройка и отношение към темата. Ние освен намаляване на субсидията като абсолютен размер, трябва да сложим и таван. Трябва да кажем, че определена сума е достатъчна на една партия на годишна база. С колегите Методи Андреев и Петър Славов сме предложили това да бъде 1,6 милиона лева. Смятаме, че всичко над това не е нормално. Ако смятате, че този таван е нисък или висок, може да предложите друг, но горна граница трябва да има”.
Предложението им обаче не мина. “За” гласуваха само 30 депутати от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ, “Атака” и Български демократичен център. И само един избраник от партията на Бойко Борисов подкрепи предложението на Димитров и Славов.
“Против” се обявиха 39 народни представители от ГЕРБ и “БСП Лява България”, а 39 народни избраници от ГЕРБ и ДПС се въздържаха.
