Доходите в София през последните 15 години са се увеличили с 4.4 пъти, като столицата е следвана от Стара Загора, където ръстът е четири пъти, но в смесените области на страната и в Северозападна България доходите бележат относителен спад. Предвид застаряващото население там в следващите години дупката между доходите на най-богатите и най-бедните региони в страната ще расте и Видин и Кюстендил ще са най-потърпевши от тенденцията.
Това сочи геоинформационен анализ на икономическите данни на страната от 2001 до 2016 г., представен в понеделник от Института за пазарна икономика (ИПИ) и разработен съвместно с българската геоинформационна компания „Мапекс“.
[ad id=“225664″]
Разпределението на доходите през 2016 г. показва ясно покачващата се роля на столицата като областта, където се генерират най-голяма част от доходите в българската икономика. Ефект от тази концентрация на доходи се вижда и в област Перник, вероятно поради интензивната ежедневна трудова миграция на работещи от Перник към София, посочват от ИПИ.
Области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София. Съвсем обаче не може да се каже същото за областите от Северна България като Видин, Монтана, Ловеч, Силистра Разград и Търговище, както и на Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната, чийто принос в общите доходи на домакинствата в страната е много малък.
В анализирания период средногодишният доход на лице от домакинството в страната се увеличава средно с 240 лв. годишно или с 20 лв. месечно, достигайки 5167 лв. през 2016 г. Освен това делът на доходите от работна заплата нараства чувствително и в някои области заплатите са основния източник на постъпления в семейния бюджет и едва след това са доходите от пенсии и социални помощи.
През 2016 г. най-висок е средногодишният доход на живеещ в София – 7349 лв., а най-малки са доходите на жител на Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, и Търговище – под 4 хил. лв. годишно.
Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски такива се увеличава от 1.8 пъти през 2000 г. до 2.1 пъти през 2016 г. Най-висока е била тя през 2013 г., когато е 2.5 пъти. Причината за това е сериозната криза на пазара на труда в много от областите на страната за сметка на относителна стабилност в столицата. Бързото нарастване на доходите в столицата започва едва след 2005 г., като преди това те се движат около средните за страната. Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата – 4.4 пъти, следвана от Стара Загора – 4 пъти.
[ad id=“263680″]
Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда, обясняват от ИПИ.
Според тях, макар все още области като Пловдив и Бургас да изостават видимо от София, повишената инвестиционна активност там и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години.
Предвид наблюдаваното покачване на тежестта на доходите от работна заплата в общите доходи през последните години, от ИПИ очакват разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж като трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата – съответно 48% във Видин и 41% в Кюстендил.
Представеният анализ на доходите в България е изготвен на базата на изработени от „Мапекс“ специален вид карти, които показват средния годишен доход на лице от домакинството чрез промяна на географската „значимост“ на съответните области.
Приложеният геоинформационен похват позволява по-интуитивно визуализиране на данните и проследяване на тенденции в тях, а използваните променливи преначертават картата на областите на генератори на благосъстояние в България, обясняват от ИПИ.
[ad id=“236993“]
За развитие на механизма за сравняване на икономическите данни по региони, „Мапекс“ планира да създаде интернет инструмент за интерактивно проследяване на структурата на доходите в различните части на страната през годините.
