Колоритно, „дъждовно“ и от първо лице читател на ЗАРАТА призовава: Хора, НЕ СМЕ БЕЗСМЪРТНИ!!! Нито аз, нито вие. В слабоосветените ни улици е почти невъзможно да ви видя, особено като вали. Асфалтът е мокър, спирачният път е по-дълъг. Моля ви, грижете се и вие за себе си. Тази картинка е стара, но златна. Помислете върху нея. МОЛЯ ВИ!
Шофирам тази вечер, 18:27 часа. Дъждът е проливен, улицата е „Столетов“ в Стара Загора, около Второ основно училище, а трафикът е покъртителен!
И в един момент виждам, точно пред мен пешеходец. Ама така – шмугва се между моята и предната кола. Почти без да се огледа си пресича! С черно яке, тъмни панталони и черен чадър. Щото, нали, вали из ведро. И е нормално да се носи чадър. Не е нужно да се търси пешеходна пътека, а само разстояние между колите. Щото, нали, сме безсмъртни.
Успокоявам сърцето си, което се е опитало да излезе през устата ми, и още по-внимателно продължавам. Без други инциденти завивам покрай Болницата, надолу по „Димчо Стаев“, не знаейки, че ме очаква още един инфаркт.
На пешеходната пътека, точно под началото на „Гурко“, виждам същата ситуация – тъмни дрехи и ниско нахлупен чадър, този път жена, се засилва, стига до пешеходната и, без ВЪОБЩЕ, да се огледа, си я пресича. В 18:38 часа, в трафика, в дъжда. Ей така. Просто така. Явно и тя е безсмъртна.
Ами, хора, НЕ СМЕ БЕЗСМЪРТНИ!!! Нито аз, нито вие. В слабоосветените ни улици е почти невъзможно да ви видя, особено като вали. Асфалтът е мокър, спирачният път е по-дълъг.
Моля ви, грижете се и вие за себе си.
Тази картинка е стара, но златна. Помислете върху нея. МОЛЯ ВИ!
От пощата на ЗАРАТА
