ДНЕС ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ РАЗУМНИЯ КОМПРОМИС

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 44, 1991 г.
ДНЕС ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ РАЗУМНИЯ КОМПРОМИС
За лечение на болното ни общество са необходими здрави сили. В това никой не се съмнява. Различно е съдържанието, което влагаме в тези понятия, а оттам е различен и подходът, с който ги търсим. Но нека с помощта на логиката се помъчим най-напред да определим понятието „здрави сили“. (Дано някой не ме заподозре в симпатии към „здравата тояга“.) Тежката икономическа криза отдавна е факт. СИВ не съществува. Производството намалява. Значи е нужно да не се спира икономическата реформа. Престъпността расте. Спекулата взе неподозирани размери.
Пред очите ни забогатяват хора от нещастието на народа. Много служители от милицията и правосъдието твърдят, че са безсилни, защото закон за милицията липсва, а наказателният кодекс при новите условия е несъвършен. Следователно, необходимо е законодателство, което да разчисти пътя на производството при новите условия и да прекъсне престъпността и спекулата. Затова ВНС трябва да продължи работата си и тези, които искат то да се разпусне, са против интересите на собствения си народ. В страната назрява етнически конфликт. ДПС провежда тук-там митингите си на турски език. Във Варненска област по ведоми и неведоми пътища турски фирми и български граждани от турски произход изкупуват имоти. подобна агресия се забелязва по цялото черноморско крайбрежие и в това няма нищо случайно. Подценяването на националния въпрос сега и в бъдеще вече е невъзможно. Определени сили в ДПС вероятно се надяват, че един ден могат да разиграят кипърския вариант в България и тогава, не дай боже, ще разберем, че е трябвало да забравим цветовете – червени, сини, оранжеви, и да мислим за спасяването на българската нация. Но тогава ще бъде късно, днес трябва да търсим пътя на разумния компромис. Грубото и безсмислено противопоставяне води до разделяне на нацията, до озлобяването ни един към друг. А историята ни учи, че точно тогава България е ставала лесна плячка. Да считаме, че макар накратко и непълно, вече е ясно на какви условия трябва да отговарят здравите сили на България и заедно да ги потърсим. Нека сторим това най-напред в средите на СДС. „Човек, когато губи, не знае какво печели – човек, когато печели, не знае какво губи!“ Стара мъдрост – знаят я мнозина, но я осъзнават малцина. „Избори през юли, защото тогава ще ги спечелим. През септември шансът е по-малък. Социалното напрежение ще нарасне и няма да бъде в полза на СДС.“ Каква откровеност! И една група депутати демократи напущат ВНС с манията, че са героите на епохата. Че са призвани свише да бъдат водачи на този народ. Вече сме го виждали, вече сме го изпитали, вече е до болка познато! Вече ни до втръсване – от този диктат на улицата – ултиматуми, заплахи за стачка, за окупация, за гражданско неподчинение! Парламентарната демокрация, политическият плурализъм и преходът към пазарна икономика бяха нещата, в името на които създадохме Великото народно събрание. Всички се съгласихме с това. Знаехме, че ще е трудно и се съгласихме! А тези „демократи“ се отказаха от депутатските си кресла във ВНС и излязоха на улицата – и започнаха митингите. И отново познатите: „За да има мир, БСП в Сибир!“, „Луканов прасе – агент на КГБ“, „Не на ОФ“, „БСП е мафия“ и т.н. А законността? – Не само приетите досега закони, а нуждата от нови? А хаоса? А кризата? А народа? „Голтаците, които дойдоха на власт на Девети септември, трябва да станат пак голтаци“ – заяви неотдавна в Старозагорската народна опера Александър Йорданов. „БСП може да пише всякакви сценарии, но най-важния сценарий тя не може да подготви – сценария как тяхната партия да слезе от политическата сцена. този сценарий пишем ние“ – допълни Стоян Ганев на същата среща, като не забрави да каже, че част от този сценарий е конфискация на имуществото на БСП и отнемане на финансовите й средства. точно и откровено! Значи властта е единствената цел на въпросните господа. Властта, цялата, сега и завинаги! За всичко останало, казано в началото на настоящата статия, нито дума. Сякаш тези проблеми не съществуват и не чакат незабавно решение. И читателят ще се съгласи, че здравите сили в СДС не са тези, които скъсаха копчетата на господин Берон, нито тези, които биеха Румен Воденичаров и освиркаха Ал. Чирков, когато се опита да обясни защо иска да остане във Великото народно събрание и няма намерение засега да последва 39-те напуснали го. Не са тези, които запалиха Партийния дом в София, нито тези, които вече три пъти се опитват да запалят дома на Андрей Луканов. не са и тези, които пренебрегват националните интереси на България и се правят, че не разбират българското население от Кърджали и Разград, правейки съмнителни политически сделки за получаването на цялата политическа власт. Но всичко казано дотук съвсем не значи, че в средите на СДС няма хиляди честни хора, отблъснати от грешките на тоталитаризма. Съвсем не значи, че тези хиляди честни хора не са привърженици на парламентарната демокрация и правовия ред. това показаха и последните събития във ВНС, които доказаха, че в средите на СДС има много трезвомислещи хора, които оценяват реално нещата и мислят със собствените си глави. Какво е мястото на българската интелигенция и защо трябва да я разглеждаме отделно? Интелигенцията на всеки народ винаги е играла основната роля при всички политически и икономически събития. Без нея е невъзможно да се направи каквото и да е, където и да е. Още повече, че една голяма част от интелигенцията се оттегли от първоначалното струпване на СДС главно поради екстремизма на някои среди, грешките по националния въпрос и недостатъчно ясния план на този съюз по икономическата криза. Проф. Николай Генчев много ясно улови този момент и конструира Конституционния блок с желанието да търси центриска позиция в обществото. да се надяваме на конструктивността на новата политическа сила. И накрая нека завършим с БСП. Това е партията, която засега се оказва достатъчно стабилна, толерантна и конструктивна в политическия живот. Тя доказа, че е способна да се промени, но дразни с мудността на някои неотложни действия. Тази партия се раздели решително със заблудата, че с политическо насилие могат да се решават противоречия и проблеми. Тя се раздели с представата, че обществото може да се изгражда по учебник, с илюзията, че пазарът може да бъде заменен с една бюрократична централизирана стопанска система. БСП осъди потъпкването на демокрацията в миналото и присъствието на държавата навсякъде и във всичко. Тя заяви, че ще се бори за социална справедливост, за равен шанс на всеки. Ще пази и развива идеите на демократичния социализъм и че ще бъде партия на хуманизма. голяма част от народа вярват, че тя е партията, така необходима на промяната. Но ми се струва, че трябва по-ясно да заяви виждането си по националния въпрос. Народът се надява на здравите сили във всички партии и движения. Той вярва, че те ще намерят пътя на разумния компромис, ще сторят необходимото икономиката ни да стъпи на крака и че националните интереси на България ще бъдат защитени и запазени.
Кольо ДИМОВ


image0 (9K)