Днес закриваме една от най-парадоксалните кампании за местна власт. Говоря за страната като цяло, не за Стара Загора, защото в Стара Загора истинска кампания нямаше.
В Стара Загора и през този месец работата си вървеше в обичайното русло. Отмятаха се проекти, започнаха нови и никой, освен досегашният кмет, не представи програма за управление. Защото никой друг кандидат нито има идеи, нито смята да управлява, нито пък иска подобно нещо. Целта на издигането на други кандидати за кмет бе единствено с цел те да поизтеглят листите за общински съветници, ако успеят и това, разбира се. И си личеше. Всъщност никой не го е и прикривал.
Причините могат да са две. Първата е ужасяваща – в община Стара Загора няма нито един, който е с качества да влезе в реален двубой за местната власт. И най-големият песимист не би приел тази теза, струва ми се, но пък аз съм си оптимист :). Втората възможна причина – имаме политически и граждански консенсус за продължаването на проектите, политиките и концепцията за местна власт на досегашния екип поне в следващите 4 години. Това вече звучи по-добре. И означава, че бъдещият Общински съвет в какъвто и да е състав, ще работи достатъчно единно, за да не възпрепятства програмата на досегашния бъдещ кмет. А това, независимо от допуснатите слабости и грешки, при постигнатите доста по-големи успехи, е обещаващо, защото Стара Загора няма да се люшка в българското махало – дай да върнем всичко в изходна точка, да го рушнем, па да захванем отначало, за да покажем ние пък как ще го свършим – същото. А ще е същото, защото друго няма какво да е. Следващите проекти са защитени, финансирането е осигурено, следователно насоката на развитие на общината е предопределена. Нали се сещате, че след като партията, която трябваше да е основен опонент, успя да измисли само едно различно нещо – детските градини да били безплатни, очевидно няма различна визия нито за инфраструктура, нито за икономика, нито за образование… С други думи в Стара Загора чакаме да пуснем глас в неделя, работата да си продължи както досега, по възможност с по-малко проблеми и грешки 🙂
А да, също и да вкараме в новия Общински съвет представители не само на партиите, а и на реалното гражданско общество – защото не другаде, а точно в Стара Загора се създаде добра възможност да пробваме тази нова и перспективна тенденция. Добре е да се възползваме от този шанс.
А парадоксите в страната, особено в София, направо не ми се споменават, но трябва. Споделяла съм и друг път възмущението си, че няма реално ляво и дясно. И не, не ми пука за партиите, които биха се заявили като такива, а за различния акцент в политиките, който вече столетия тласка света – стъпващ ту на „единия крак“, ту на „другия“ равномерно и с акъл, напред.
Ясно е, че за 75 години най-напред 45 години в изолатора заради „специфични икономически парези“ и „психически политически отклонения“, а след това 30 – в мъчително „раздвижване“ и опит да се отървем от шизоидно раздвояване, разтрояване и т.н., националната ни стъпка е несигурна.
Всъщност доста време от тези 30 години си полазихме, отскоро се учим да вървим, без да се спъваме до пребиване (иначе си се спъваме яко), а да тичаме – ами няма да е скоро, какъвто и оптимист да съм… Но пък се стреснах сериозно, че пак нагазваме в шизоидното. Защото няма как десният кандидат за кмет на столицата, който трябва да е най-десният, да обяснява, че България трябвало да си съобрази законодателството с руското относно паметниците, а т.н. десница зад него – в която има и ултра леви елементи, да заявява, че за втори тур най-добре да се присламчи към левия кандидат.
Не може левият кандидат за кмет на столицата ни да се срамува, че е ляв и да го играе ляводесен център, а подкрепилата го левица да няма ресурс да излъчи оригинален свой кандидат за кмет. Тогава ще играе ли изобщо на парламентарните – ако няма човек за кмет, откъде ще си вземе за премиер? Говорим за левицата на България, а не за позамрялата по възрастови причини партийна организацийка в Горно нанадолнище, да речем.
Не може кандидатът за кмет на центъра така да е разширил ЦЕНТЪРА, че да се опитва да вкара в него всички програми от най-ляво до най-дясно.
И не защото на мен не ми харесва един, или друг, една, или друга политическа структура, а защото програма, опитваща се да се отвори на всички посоки и да отговори на всички искания, задължително ще е разпиляна, нецеленасочена, без ясна посока и адрес, т.е. популистка. И от нея ще печели най-наглият и упорит искащ, или най-силният – ще печелят нещичко ден за ден, а всички ще губим в пъти по толкова, защото без визия за бъдеще, няма бъдеще. И това го доказва цялата човешка история, да не си помислите, че на мен ми е хрумнало.
Това беше идеологическото „облекло“ на ситуацията. Физическо-прагматичното още по-малко ми харесва, защото вече бе проиграно при избора на главния прокурор. Зад това има ли качества, или не, единственият кандидат – нещо, което всъщност никой извън тази специфична система не може да знае, се маскира битка между две яки групировки – такова е усещането на обикновения страничен наблюдател като мен. И битката хич не е за качествата – човешки и професионални на прокурора, а за това чий ще е.
Пак като страничен наблюдател и на кметската кампания в столицата, оставам с впечатлението, че икономическата групировка на старите пари – на комунистическата номенклатура и на реститутите, плюс издържани от тях креатури (за придобиване на по-съвременен вид), се блъска на ринга с групировката на новите пари (смукнати от еврофондове и зависими бизнес структури).
На неутралния наблюдател впечатлението просто не може да е друго, защото ПОЛИТИКА без ПОЛИТИКИ И ИДЕОЛОГИЯ, се прави само и единствено за икономическа изгода. Дори за власт в структурите не се прави – ако бъдат овладяни, в тях е слугинажа, обезпечаващ икономическата изгода на определена група. Единственият въпрос е коя ще е групата.
Защо ми е интересно какво става в столицата? Ами защото там „юмруците“ се разменят не за кметското място – захванали са мача за парламентарните избори. Чудя се знаят ли, че в толкова дълъг „боксов“ мач, какъвто са решили да играят, даже не е важно кой удря по-силно (освен при удар за нокаут), а кой ще издържи до края. А това е жалко и ще е жалко за всички ни.
А на 27-ми ще гласуваме за местна власт – най-близката и ежедневно засягащата живота на всеки един във всяко населено място. Нека да гласуваме непременно! И нека да е ЗА КМЕТ и за ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ, не за групировки и нечии интереси.
Последните да се оправят без нас! А ние зяпачите, да вземем да станем ГРАЖДАНИ, а? Поне да почнем да се учим!
И да ги изолираме „боксьорите“ на едни арени без публика, защото на мен ми омръзна да ми вземат пари за билет, при положение, че не ме кефи шоуто. А на вас? Те си имат достатъчно, защо и ние да им плащаме, давайки им власт? Време е да вземем да искаме, ама не на парче – днес пенсийка, утре заплатка – а ясна, разписана работа, с ясна посока, принципи и приоритети. И ако поискаме – ще ни го дадат, защото всъщност без нас мачът им е безсмислен не само политически, а и икономически.
