Добрата или лошата среща идват и вървят с вятъра, с въздуха и със слънцето, с хората и животните. Те се крият в очите на човека, защото знайно е, че има хора с добри очи и хора с лоши очи.
За народа Новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо.
Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Денят започва да расте по-бързо, „колкото петел скача на прага“. Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост. Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесния в дните, когато той е най-слаб. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята – земния и небесния.
РИТУАЛИ
На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.
Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на баща и майка, другата – изтърсак. В кваса се добавят различни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.
На Игнажден се коли прасето.
На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и „да върви като по вода“ напред през годината.
Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.
Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.
Хвърлят се кестени в обора, за да скачат агънцата като тях.
Младите жени и момите довършват изработването на новите си дрехи за идващите големи празници.
На Игнажден коледарите си избират цар. Вече могат да се пеят коледарски песни и младите коледари усилено ги разучават.
Рано сутрин родителите мерят децата или ги „повдигат“ за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.
Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще са измътят запъртъци. Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят, заграждат ги накуп с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица. Рано сутринта домакинята разиграва магически ритуал – сяда върху крина* със слама и като уж мъти пиленца, нарича: „Тък, тък, пиленца, къде и да одите, у дома да си дойдете.“ Вместо нея същото може да стори т. нар. полазник – първият гост в дома, по който се познават късметът и плодородието през годината.
Пости се.
На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.
Готвят се сарми, за да бъдат кокошките качулати. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.
От житото опитват първо момичетата, за да се раждат повече кокошки, отколкото петли. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго край огнището, за да дойдат годежари.
Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.
ЗАБРАНИ
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да „не излезе берекетът“.
Не се иска и не се дава нищо на заем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.
От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.
Затова и някога всяка къща си е имала свой полазник, човек, за когото е било сигурно, че носи добро. А хора, които веднъж са набедени в зла прокоба, избягвали да влизат на Игнажден в чужди къщи и си седели по домовете. Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома. От късмета на полазника зависи и дали ще има пилета през годината.
Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост. Той идва рано. Рано са станали и всички от семейството. Поздравява с „Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!“. В ръката си задължително носи нещо, добре е това да са шумки, дърво, трески от дръвника. С пръчката бърка в огнището, разравя огъня, така че да изскочат много искри, и благославя: „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!“ Ръси с решето пшеница из къщата и също благославя: „Да се роди, дека рало ходи и дека не ходи!“ След което домакините го гощават богато, дават му дарове – риза, кърпа. На стола, на който седи полазникът, слагат глава чесън против магии.
На Игнажден момите гадаят за късмета си. Ако иска да види кой ще е избраникът є, момата излиза на дръвника, посипва се със семена от ечемик и казва: „Който ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно.“ Като тръгне за вкъщи, трябва да вземе в едната ръка трески и клечици, в другата – зрънца ечемик. Ако пръчките са тек (тоест нечетен брой), ще се омъжи през годината, ако са чифт (тоест четен брой) – сватба няма да има. Семената момата поставя под възглавница, повтаря си шепнешком три пъти, като при всяка истинска магия, заклинанието и който момък сънува, той ще е бъдещият съпруг.
Вечерта срещу празника се поставя върху секира жив (горящ) въглен и на сутринта се гледа пепелта от него. Ако е станал целият на пепел, годината ще е плодородна.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през последните дванадесет дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.
Петел
Слънчев символ, който символизира нарастването на деня. Според една от легендите петелът някога успял да изведе слънцето от дъното на морето, където се било потопило, след като животните се отказали да го оженят. Оттогава на това домашно животно се паднала честта всеки ден да посреща слънцето с първото му появяване от тъмните дълбини и да обажда на всички.
Яйце
Слънчев символ. Затова и на Игнажден немалко от ритуалните действия и знаци са свързани с носенето на кокошките.
Първи гост в дома (полазник)
Символ на добрата или лошата среща, от която произтича всичко, което се случва през годината – доброто или лошото. Вярвало се е, че качествата на госта – физически и духовни – се пренасят върху съдбата на хората от дома.
Добрата или лошата среща идват и вървят с вятъра, с въздуха и със слънцето, с хората и животните. Те се крият в очите на човека, защото знайно е, че има хора с добри очи и хора с лоши очи.
Старите българи знаели да разпознават какво носят срещите им с хора и животни и да се съобразяват с това. Вярвали са, че е лошо да те срещне белязан човек (човек с дефект по рождение). Лошо е да те срещнат жена магьосница; човек, чийто баща не се знае или е нарушил закона, било то семеен, нравствен и всякакъв; мъртвородено дете (излязло мъртво от утробата на майката, но благодарение на умението на бабата акушерка – съживено); повтарян човек (отбит веднъж като бебе и после отново закърмен поради някакви причини). За тези и други нелюбими персонажи народът ни е отделил едно крайно незавидно място в света на живите. На тях и очите им са лоши, урочасват от един поглед и това е особено опасно за малки деца и невести. Лоша е и срещата с поп. Ако на Игнажден такъв човек върви насреща, старите хора съветват задължително да се изчака поне един час, независимо че е необходимо да продължим на секундата. Лошо е и когато някъде по пътя изневиделица пред краката прескочи заек.
Добра е срещата с циганин. Добре е да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа. Добре е и ако лисица мине пътя ти.
