На Димитровден се наблюдава луната – ако тя е пълна, то значи годината ще ти е пълна – пълни кошари, пълни обори, пълни кошери с мед, пълна къща с деца. Празната луна пък подсказва немотия, разкри фолклористът проф. Костадин Дичев, цитиран от Агенция „Фокус“.
Професорът обяснява, че в християнската живопис има икона на двама конника – това са братята свети Димитър и свети Георги.
„Свети Димитър е по-възрастен, с бяла брада, която ако тръсне може да завали сняг. На Димитровден православната църква отбелязва деня на свети в.м Димитрий Солунски, жертвал се за християнската вяра, мъченик и прободен с копие през 288 година. В народната традиция на този ден е останало да се отбелязва един от най-големите есенни празници. Това е ден, в който се освобождават ратаите и сезонните работници, както и пастирите. Не е случайна народната поговорка, че на Димитровден едни се отработват, а други се заробват, защото вече уговорени пастирите не могли да се откажат независимо какви условия ще осигури господаря през годината“, каза още проф. Динчев.
Димитровден се нарича още Разпус – разпускане, а у българите мохамедани Касъм.
„Съществуват различни вярвания и гадания на този ден. Например при извеждането на кравата пък наблюдавали къде ще се оближе и дали ще е отпред или отзад, което ще подскаже каква ще е годината. Тук ми се ще да отворя една скоба и да кажа няколко думи за научните тълкования на празника, които ни насочват към древните представи за устройството на света, за езическите практики и митологемата живот – смърт, младост – старост. Християнството се е адаптирало към старите представи, преосмислило ги поради което наблюдаваме преплитане между едните и другите елементи“, заяви проф. Динчев.
Допълва, че митичния образ на конника св. Димитър, който е по-старият от двамата братя се свърза с архангел Михаил, а чрез него и със света на мъртвите.
