Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди в понеделник мащабна проверка на произхода на средствата, с които заможни български граждани са придобили през последните две години имоти за над 500 000 лева и луксозни коли.
Любопитен факт, че депутатът от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски няма да бъде сред проверяваните, въпреки че през последните няколко години се официализира като мултимилионер. Той обаче не отговаря на критериите на проверката, заложени от Цацаров, тъй като официално не притежава нито скъпи имоти, нито луксозни коли.
Повод за заповедта на главния прокурор е постъпила от НАП информация, според която през 2015 и 2016 г. общо 365 души са закупили имоти на стойност над 500 000 лева, 120 от които са стрували над 800 000 лева.
[ad id=“263680″]
В същото време Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР е установила, че на територията на страната в момента се управляват 50 автомобила „Майбах“, 193 автомобила „Бентли“, 31 автомобила „Ламборджини“, 68 автомобила „РолсРойс“ и 93 автомобила „Ферари“ – всички, притежавани от българи.
В справката, предоставена на Цацаров от вътрешното министерство, се посочва, че за част от собствениците на луксозните возила в полицията има оперативни данни и сигнали „за евентуални престъпления от общ характер, включително за извършени данъчни престъпления и измами“.
„Предоставената информация от НАП и ГДНП е преценена като повод за извършване на проверка, предвид наличие на данни за извършени данъчни престъпления и пране на пари, поради което главният прокурор разпореди на прокуратурите предприемане на действия на територията на цялата страна“, уточнява пресцентърът на държавното обвинение.
Цацаров е разпоредил на НАП да извърши данъчни проверки на всеки от придобилите подобни имоти през последните две години, като направи и анализ на доходите им, „с цел установяване наличието на средства за придобиването на тези имоти“.
От данъчната агенция разясниха, че няма да има никакъв проблем да се извършат проверките на селектираните около 500 лица, които ще бъдат разпределени по териториални дирекции. „Ние непрекъснато правим проверки за съответствие между доходите и имуществото на физическите лица, това е сред основните ни дейности. Всяка година НАП извършва около 1500-2000 проверки и ревизии на физически лица, като данъчният ефект под формата на допълнително установени задължения е от порядъка на 70 млн. лв. – 100 млн. лв.“, коментира пресаташето на агенцията Росен Бъчваров. От акция „Хеликоптер“ по времето на първия кабинет на ГЕРБ, когато данъчните филмираха десетки луксозни имоти, положителният ефект за бюджета възлезе на около 13 млн. лв.
„Възложени са проверки на органите на МВР, в хода на които следва да се съберат данни за продавачите на имотите, кога и къде са извършени сделките, наличието на свързани лица, фирми и тяхната дейност, декларирани доходи, извършени разходи, банкови сметки, движението на проверяваните средства по банковите сметки и др.“, допълват от прокуратурата.
По отношение на луксозните автомобили главният прокурор иска данъчните да изследват данните на МВР, като установят най-малко: „датата на придобиване и стойността на МПС, като се изискат договор за покупка, фактура или митническа декларация (ЕАД), както и произхода на паричните средства за закупуването на МПС“.
Освен това НАП ще проверява произходът на средствата, с които са купени колите, като при деклариране на заеми, ще се проверява дали те са били декларирани по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както от получателите им, така и от заемодателите. Данъчните ще сравянват посочените от собствениците цени на колите с тези на реалния пазар към момента на сключване на сделките.
„Ако бъде установено, че съответното МПС е управлявано от друго лице, различно от собственика, е разпоредено да се изиска информация за основанието за предоставянето на МПС, времето за предоставяне, както и наличието на насрещна престация“, добавят от държавното обвинение.
[ad id=“263680″]
След края на проверката по тези две направления, прокуратурата ще уточни допълнително какви действия ще предприеме впоследствие. Очевидно обаче, те няма да засегнат по никакъв начин Пеевски, въпреки че по официални данни само за последните две години той е увеличил хилядократно имуществото си.
Проверка на Mediapool в декларациите пред Сметната палата на Делян Пеевски показва, че той е мултимилионер в кеш, но не притежава нито скъпи имоти, нито скъпи коли. Декларациите му са емблематичен пример за необяснимо богатство, поне от гледна точка на публичните източници.
През 2015 година той има само 17 000 лева по банкова си сметка, а две години по-късно има фирмени дялове за над 66 млн. лева, както и депозити за 16 млн. лв. Всичко това се случва с дарения и неясно откъде получен дивидент за 1.1 млн. лева. С този стартов капитал Пеевски успява за две години да умножи парите си над 4823 пъти.
Историята на богатството на депутата от ДПС
През 2009 г. той стана депутат за първи път. Тогава декларира два апартамента и къща в София, купени в рамките на три последователни години – от 2002 до 2004 г. Първият апартамент е с два гаража и обща площ 220 кв.м. и е придобит за 50 000 лева. После той купува имот от 45 кв.м. за 29 764 лева, а накрая си купува и къща с двор от 190 кв.м. за 77 500 лева. Няколко години по-късно къщата вече ще бъде декларирана с общата й площ от 600 кв.м.
И досега Пеевски декларира само тази недвижима собственост. През 2009 г. той декларира и прословутия си стар „Опел“ за 1000 лв. Не е ясно каква е съдбата на тази кола, защото той не си е купувал друга. През 2009 г. медийният магнат и депутат от ДПС има спестени едва 32 361 лева. Това положение ще се промени драстично през следващите години, без да е ясно как.
През 2010 г. Пеевски декларира 33 000 лева по сметките си, а през 2011 г. те вече са 44 579 лева. Произходът на парите е депутатската му заплата. През 2012 г. сметката му набъбва до 61 635 лева, а обяснението е отново депутатската заплата. От декларацията му излиза, че той живее доста скромно и дори успява да заделя настрана.
През 2013 г. Пеевски е изхарчил част от спестяванията си, защото депозитите му намаляват до 52 756 лева. На следващата година тези пари намаляват още повече до 17 056 лева. През 2015 г. той подава до Сметната палата уведомление, че няма промяна в имуществото му.
Ако се изследват само декларациите на Пеевски, човек би си помислил, че той е направил някаква невероятна инвестиция със спестените пари от депутатска заплата. От човек, който има 17 000 лева по сметките си към 2015, през 2016 г. той вече има дялове във осем фирми за милиони. Той притежава изцяло четири офшорки (Intrust limited, Redwood capital limited, Uno de senso group limited, Richi international limited), притежава 90% от „НСН инвестмънт“, през която има дял в „Булгартабак“, има по 50% в „Био уотър“ и „Био уотър инвестмънт“, както и 49% в „Intrust limited“. Общата стойност на дяловото му участие е 1.05 млн. лева.
Той вече има спестени 71 294 лева и 35 751 долара. В декларацията му е отбелязан получен дивиден от 1.1 млн. лева. Той заявява пред Сметната палата също, че произходът на средствата за покупката на фирмите е дарение и дивидент. В предишната година той няма пари, имоти, фирми или автомобили.
През 2017 г. Пеевски вече официално е мултимилионер. В началото на годината той има влогове в България за близо 7.8 млн. лева, 254 208 долара и 22 224 евро, както и влогове за 645 519 долара и 88 315 лева в чужбина. Той декларира вземания за 56.5 млн. лева от дивидент и продажба на дялове. От осемте фирми е останала само една – „Intrust limited“, но пък се появява нова – „Proof method marketing“, където дяловете на Пеевски са за близо 6.9 млн. лева.
Явно бизнесът му е доста динамичен, защото въпросните близо 60 милиона лева веднага са инвестирани и през май той притежава вече дялове в още доста нови фирми. В „Mercury Holding Ltd“ има дялове за 39.1 млн. лева, в „Инт ООД“ – за 10 млн. лева. Приблизително толкова са му дяловете в „Intrust limited“, а в „Proof method marketing“ има дялове за 6.9 млн. лева. Това са дялове за близо 66 милиона лева. Към месец май миналата година парите в банковата му сметка пък са 7.97 млн. лева, 4.8 млн. долара и 210 000 евро.
Данните за неофициалното богатство на Пеевски
Наред с официалните декларации на депутата от ДПС, в публичното пространство от години съществуват данни, че неофициалното му богатство е в пъти по-голямо от декларираното.
За това свидетелства и собственото му признание отпреди няколкото години, че е „успял“ човек на 33 години, въпреки че по онова време в декларацията му в Сметната палата фигурираха единствено един стар „Опел“, купен за 1000 лв. през 2003 г., три неособено впечатляващи имота в София и сравнително скромен банков влог.
От лятото на 2015 г. обаче Пеевски стартира процес на постепенно изсветляване на собствеността си, като медийн ият магнат започна да се включва с директно участие в част от компаниите си.
След конфликта с турските власти заради официалните им твърдения, че най-сериозната заловена контрабанда в страната са цигари на „Булгартабак“, Пеевски обяви, че се оттегля от бизнеса си в България и спира износа на цигари към Турция и Близкия Изток.
Тогава депутатът от ДПС постепенно започна да прехвърля част от собствеността си на офшорки, но обещанието му да изостави българските си бизнес проекти така и не се реализира.
През април 2017 г. сайтът „Биволъ“ публикува презентация, изготвена за дубайски инвеститори, за която разкри, че дава реални представи за бизнес империята на Пеевски, който иначе за последно обяви преди няколко седмици, че притежава „само медии“.
Става дума за презентация пред инвеститори на дубайската офшорка „Ти Джи Ай Мидъл Ист“ (TGI Middle East), която се хвали, че притежава крупни активи в България.
В списъка влизат „Булгартабак“ (оценен на 320 млн. долара), пловдивската цигарена фабрика „Юрий Гагарин“ (50 млн. долара), фирмата за млечни продукти „Лакрима“ (50 млн. долара), веригата за търговия на дребно „Табак Маркет“ („Лафка“), компанията за доставки „Експрес Лоджистикс енд Дистрибюшън“ (30 млн. долара), „Дореко“ и софтуерната фирма „БГ Бизнес Солюшънс“.
TGI Middle East се рекламира, че притежава активи за 700 млн. долара в Европа и Азия, от което „Бивол“ прави извода, че бизнес империята на Делян Пеевски може да се оцени на около 1.5 млрд. лв.
У нас дубайската офшорка нашумя в края на 2016 г., когато Комисията за защита на конкуренцията й разреши да придобие контрол върху веригата за техника „Техномаркет България“ – дружество, в което Делян Пеевски официално притежава дял. В средата на 2016 г. през фирмата си „НСН Инвестмънг“ Пеевски придоби 72.65% от „Техномаркет“.
Междувременно, „Техномаркет“ е в тежка съдебна битка със собственика на повечето от магазините си – „Глориент инвестмънт“, който твърди, че дружеството на Пеевски не си плаща наемите.
По данни на Централния депозитар към края на 2016 г. TGI Middle East FZE притежава и дялове (12.2%) от „Булгартабак холдинг“, след като ги придоби от Делян Пеевски и Едоардо Миролио през пролетта на 2016 г.
„Дореко комерс“, която също е в портфолиото на дубайската офшорка, пък беше фирмата, на която Делян Пеевски през пролетта на 2016 г. прехвърли своите 18% от пловдивската цигарена фабрика „Юрий Гагарин“.
„Дореко комерс“ изплува и като собственик на „Бояна клуб“ – фирмата, която придоби „Дипломатическия клуб“ в Бояна за 8.5 млн. лв. след приватизацията му. Въпросната сделка изглеждаше доста съмнително, предвид факта, че първоначално апетитният имот бе закупен от неизвестната старозагорска фирма „Ексклузив уеб дизайн“ с регистриран капитал от 3 лева и собственост на трима младежи. НАП обаче направо проверка на произхода на средствата и не откри проблем.
От своя страна прокуратурата пък не откри никакви данни Пеевски да е свързан с източването на КТБ и той не попадна в кориците на мегаделото дори като свидетел. Въпреки че проверка на Ангел Илиев от Софийската градска прокуратура (СГП) още през 2009 г. заключи именно, че медийната империя на депутата и майка му Ирена Кръстева „Нова българска медийна група холдинг“ е финансирала закупуването на дружествата „Монитор“ ООД, „Телеграф“ ООД, „Политика днес“ ООД, „Пресмаркет“ ООД и „Престрафик“ ООД през юли 2007 г. с кредит от КТБ.
„Каква е тази проверка? Кой Ангел Илиев„, бе отговорът на главният прокурор Цацаров през юли 2017 г., след като бе запитан как така прокуратурата не открива свързаност между КТБ и бизнеса на Пеевски, след като сама го е установила още преди 8 години.
„Моите уважения, ама аз 2009 г. не съм бил нито в тая сграда, нито в този кабинет, нали можете на глас да кажете името на главния прокурор през 2009 г. Можете ли? Ще ви помоля по-високо. Благодаря! Второ, кой е и кой не е свидетел… Нали сме съвсем наясно, че кръгът на свидетелите не е предопределен от прокуратурата. Защитата и тези хора са достатъчни професионалисти да го направят, при всички случаи има правото да иска доказателства. Какъв е проблемът защитата да поиска всеки от лицата, които вие посочвате и в крайна сметка съдът да го призове? Аз не виждам каквато и да е пречка, ама не ми задавайте на мен въпроса – 2009 г. какво се случи„, добави видимо подразнен Цацаров на 21 юли м.г., с което даде да се разбере, че темата за необяснимото богатство на Пеевски изобщо не го вълнува.
