ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 61, 1990 г.
ДА ПОВЯРВАШ В ЧУДОТО
Авторът на тези редове не вярваше в чудеса. Многобройните, необясними за реалистичния светоглед „странни” явления от последните месеци (космически пришълци, духове, необикновените възможности на екстрасенсите и т.н.) той бе склонен да свърже с идейната криза, която нашето общество преживява. Струваше му се, че точно в такива периоди на авансцената излиза магическото, тайнственото. С тази мисъл, нека си признае откровено, той изкачваше стълбището на един от панелните жилищни блокове на улица „Христо Ботев”, където на петия етаж се спря пред вратата с табелка „сем. Моллови”
Анна Моллова е усмихната млада жена, чиято популярност през последните няколко месеца нарасна с прогресираща сила. И не само заради това, че помага на хорските страдания. А и заради добротата, непринудеността, веселия й характер. Днес в дома на Анна идват по над четиридесет души дневно, за да си тръгнат след сеансите с чувствително подобрение, а най-накрая, както твърдят мнозина – и излекувани.
Беше ми любопитно: как е започнало всичко? Още повече, че имах впечатления от една среща с Момера Пенчева. Тогава тя разказа за деня, когато изведнъж започнала да „вижда” като на рентген органите в човешкото тяло. Намерих нещо сходно и в разказа на Анна, в онова, което чух за нейното „проглеждане”. На 7 август миналата година в една от почивките служители от дома на културата на транспортните работници решават да изпият дежурното си кафе. След това, почти на шега, се обръщат към Анна да надникне в чашите им. И става чудото. По думите на Моллова като на кадри от филмова лента тя е видяла миналото на колежките си, казала им смайващи подробности от житието им. Предсказала им бъдещи събития, които не след дълго са се реализирали. Реакцията на всички била почти шокова. На и самата Анна е изненадана и даже разтревожена от неочакваната си способност: може би това е психическо разстройство? Отива на психиатър, после на невролог, прави си най-различни изследвания. Диагнозата е: абсолютно здрава. Тогава отива при известната Момера Пенчева, която също потвърждава, че Анна е здрава, но й обяснява, че в същност тя притежава необикновената сила да „вижда” и лекува човешки болки и в най-скоро време ще започне новото си поприще…
Дотук всичко е почти като в приказка или най-малкото – като във фантастичен филм но останалото е реалност, на която и авторът на тези редове е свидетел. Анна Моллова работи с необикновените си ръце вече няколко месеца. прави безконтактен и контактен масаж. Практиката й показва, че успешно помага на болни от синузити, гастрити, колити, черен дроб, радиколити, ишиас, ломбаго, на различни заболявания, свързани с нервната система: неврози, невралгии, високо кръвно налягане и др.
Разговарях с доста от пациентите на Моллова. Една жена от Ковачево е доведена под ръка от двете си дъщери. Не може да пази равновесие и да се движи сама. Лежала е в болница, но без особен резултат. След няколко сеанса при екстрасенса вече сама пътува от селото си дотук, движи се нормално, чувства огромно облекчение. Известна старозагорска балерина е изпитвала добре познатите професионални болни в ставите и е била изправена пред угрозата да напусне любимата си професия. Няколко сеанса при Моллова и болките изчезват. Друга пациентка е имала мъчително много месечно главоболие от синузит. И намесата на отлични лекари специалисти не й помогнали. След два-три сеанса в апартамента на улица „Христо Ботев” болките престават, гнойните огнища са ликвидирани.
-Пациентите ми са различни – казва Анна Моллова – има и хора от село, и обикновени работници, но има и висшисти, дори с медицинско образование. В момента при мен се лекува една асистентка от Висшия медицински институт в Стара Загора, една зъболекарка, има и представители на духовната сфера, на изкуството.
-Вярват ли ви тези, които лекувате – питам все още скептично, с тайната надежда, че има и други като мен, а и с известна деликатност, за да не засегна Моллова.
-Вие май се чувствате неудобно от това, че не ми вярвате напълно – смее се младата лечителка. – Мъжете сте по-недоверчиви. Дори и моят съпруг не искаше да ми повярва, но след като му нормализирах кръвното налягане, промени мнението си. Не изисквам предварително доверие от никого. Доверието идва по-късно, когато се видят резултатите… А те не са един и два.
Сядам на малка табуретка в кухнята. Тук е „кабинетът” на Анна. В хола, който е по-обширен, е приемната. Там вече чакат няколко души. От сутринта изпитвам неприятна болка в тилната част на главата си, затова решавам да опитам. Младата жена започва странни движения с ръце около главата ми. От време на време ги изтръсква. Както тя казва това е освобождаване от отрицателната енергия. Когато пръстите й ме доближат, усещам слаба топлина. Постепенно болката отслабва, после неусетно изчезва.
-Вие сте готов – чувам гласа зад себе си.
Ставам от табуретката, почти повярвал в чудото. Анна ме гледа с добрата си усмивка. Не съзирам в лицеизраза й нищо от рода на „доказах ли Ви”, „дадох ли Ви да разберете” или „а пък Вие не вярвахте”.
-Следващият път заповядайте в сряда в десет и трийсет.
Слизам по стъпалата от петия етаж и усилено мисля върху преживяното. Ако кажа, че съм убеден напълно, ща излъжа. Но все пак до сряда има време.
Таньо КЛИСУРОВ
