Да, любовта по право е награда, но може да е бич, вина и бреме, и да те граби вместо да ти дава…

Разговор с младостта

Недей се радва щом ти обещават
любов до гроб и вярност чак до края,
че тези думи някой път са брадва,
сечаща както и смъртта не знае.
Да, любовта по право е награда,
но може да е бич, вина и бреме,
и да те граби вместо да ти дава,
додето и последното ти вземе!
Ти казваш: Тя е всичко – път, надежда!
-О, да, така е!…Няма с теб да споря,
макар да знам как скърби ще подреждаш
в усилието да е само твоя.
И всяко обещание – лъжа е,
щом с вечното опита да граничи!
А ти вървиш към нея, без да знаеш,
че рядко любовта до гроб обича.
И може би това са само думи
в отчаяния опит за безкрайност,
в чиито сенки бавно те изгубвам,
и щастието си остава тайна.
По тъничкия лед от страстни клетви
без страх пристъпва младостта ми сляпа,
заслушана в копнежа на сърцето си,
додето аз като снега се стапям …