От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 695
Останките на Никополис ад Иструм, чието наименование в превод означава “град на победата при Истър”, се намират край р. Янтра при с. Никюп, Великотърновско. Основан е между 106 и 110 г. от римския император Траян в чест на победата му над даките в битката при Иструм (Дунав). Става известен за времето си като един от най-великолепните градове в римската провинция Мизия. Със своето застрояване изцяло съответства на строго установената система, наречена хиподамова. Има четириъгълна форма с четири порти, ориентирани по географските посоки на света. Улиците се пресичат под прав ъгъл и разделят града на квартали, наречени инсули. Обширният правоъгълен форум е заобиколен от трите страни с колонади в йонийски стил, а около него се издигат забележителни по своята архитектура сгради. Наблизо вероятно е имало малък храм, чийто фронтон, украсен с щит и две копия, е запазен до наши дни. Градът е бил много добре водоснабден чрез подземен водопровод, който пресичал р. Росица върху надмостова конструкция. Древният град е открит сравнително рано – още през 1775 г., когато френският географ Д. Анвил пръв свързва развалините край Никюп с отдавна изчезналия римски град Никополис ад Иструм. През 1871 г. австрийският пътешественик, географ и археолог Феликс Каниц посещава руините и също отбелязва, че това е познатият от историческите извори Никополис ад Иструм. Първите разкопки на античния град осъществява френският археолог Жорж Сьор през 1900 г. От 1985 г. проучванията се провеждат от българо-английска археологическа експедиция.
