Леви ли са онези български „леви“, които горят европейски флагове и използват реториката на крайно десните европейски партии? По конкретен повод Г. Папакочев обобщава фактите и различни мнения по темата.
На традиционния си събор край язовир „Копринка” български русофили за пореден път символично се саморазправиха с ЕС и НАТО. Те отново хвърляха на земята европейския и евроатлантическия флаг, тъпкаха ги с крака, чистиха подметките си с тях и ги набучваха на прътове с българското знаме. Ръководството на БСП, а и на най-важният гост на събора,кандидат-президентът на левицата Румен Радев, накрая все пак се видяха принудени да осъдят вандалщината. Но тази закъсняла реакция не можа да разсее впечатлението за тежък политически фанатизъм, съпътстван от повтарящи се примитивни прояви.
Горенето на знамена е винаги лошо
Такива прояви в последно време изобщо не са рядкост. На националния празник Трети март представители на „Атака“ тъпкаха публично европейското знаме, в резултат от което група депутати от десницата предложиха законът да преследва подобни деяния със същата строгост, както е и за българските национални символи. На традиционното шествие на левите на 1 май в София, пред погледите на цялото ръководство на БСП, функционер на движението „Че Гевара“ направи опит да запали европейския флаг. Не успя единствено поради дефект на приготвената запалка. На миналогодишния русофилски събор край язовир „Копринка“ леви активисти от инициативата „България за мир“ също пробваха да стъпчат знамето на Европа, а един човек дори се помъчи да свали европейския флаг от пилоните край трибуната. На 9 май 2014-та пред спорния Паметник на съветската армия в София участници в честването демонстративно изгориха европейското знаме на фона на плакат с надпис „69 г. от победата над фашизма във Великата отечествена война“. Направиха го пред погледа на тогавашния председател на БСП Сергей Станишев, който също присъстваше на церемонията. По този повод лидерът на социалистите в ЕП Ханес Свобода в специална декларация окачестви поругаването на европейския флаг в София като „осъдително“ и напомни на местната левица, че „горенето на знамена, независимо дали са национални или други, е винаги лошо“.
Високото проруско говорене
Преди две години главният редактор на портал „Култура“, философът Тони Николов, констатира в коментар, че „БСП е преместила диалога за Европа пред Паметника на съветската армия“. Сега пред Дойче Веле той разказа, че освен издигането на руски знамена и флагове на т.нар. Луганска и Донецка република, съпътствани от тъпчене на европейското знаме, на митинги на левицата привърженици на БСП неведнъж заявявили, че идеите им всъщност са идеите на партия „Атака“. „Това говорене (…) е характерно не само за избирателите на БСП, а и за доста от техните известни политици. Оказва се, че проруското говорене е много по-важно за идентичността на БСП, отколкото дебатът за Европа. Нещо повече, сред тях и на чисто битово равнище се наблюдава враждебност към „европейското“. Говори се за евразийство, за напускане на ЕС. Излиза, че БСП се превръща не в партия на някакъв умерен евроскептицизъм, какъвто все повече се наблюдава и другаде в Европа, а по-скоро в радикално про-дясна партия. А крайнодясното в европейски смисъл е съпоставимо с посланията на партии като „Атака“, коментира Тони Николов.
Паметникът на Съветската армия след окупацията на Крим
Като закономерна илюстрация на тези констатации, Съюзът на комунистите в България (СКБ), който се афишира като идеен и политически наследник на БКП, току-що публикува в интернет обяснение защо не желае ЕС и НАТО. След като надълго и нашироко разясняват колко „империалистически“ е ЕС и как „не може да бъде променен“, а НАТО е „машина за принуда и агресия“, следовниците на Тодор Живковата партия предупреждават: „Ето, затова ще критикуваме и порицаваме ощипаните политици, които подкрепят ЕС и НАТО, играят си на „разграничаване“ и се страхуват да застанат ясно, яростно и категорично в защита на интересите на българския народ и срещу интересите на капиталистическите монополи – създатели на НАТО и на Европейския съюз. Ето, затова две пикливи сини и нищо незначещи знамена заслужават единствено презрение, съчетано с погнуса и грайфери!“
Да те хване срам
Реакциите на тези „думи и дела” не закъсняха. Бившият външен министър и специален пратеник на ООН за Близкия Изток Николай Младенов в своя Фейсбук профил призова: „Всички партии в Народното събрание, които подкрепят свободна и демократична България и суверенния избор на българския народ да бъде част от Европа, трябва да осъдят потъпкването на европейското знаме на събор на русофили. Това е равносилно на потъпкване на българския национален трибагреник!“.
Евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев също реагира във Фейсбук: „Това е отвратителна и, за съжаление, не единична проява, култивирана с години от медии с неясно финансиране и от много политически играчи в България. (…) Безцеремонното смесване на исторически чувства към определени моменти от историята със сегашната политика на управляващите в Кремъл, е нагло и безсрамно деяние. Налага се и разединение сред гражданите. Ако обичаш Русия, като Русия се свързва задължително само със сегашната политика на управляващите в Кремъл, с Ленин, Сталин, КГБ и комунизма (вижте плакатите, тениските и лозунгите), а не с Чайковски, Рахманинов, Шостакович, Пушкин, Лермонтов, Гогол), ти трябва да си срещу ЕС и НАТО. Тези хора поставят и клишета на българите, след като ги определят на „фили“ и „фоби“. Най-наглото обаче е, че те обявяват русофилите за „патриоти“, а русофобите за „предатели“. Затова младите поколения на България трябва да познават истинската история на своята родина, за да не бъдат лъгани от наследниците на режима, откъснал страната ни за десетилетия от демократична Европа“.
Необходимото втвърдяване
А на въпрос дали постоянните антиевропейски прояви на българската левица са някаква комунистическа инерция или просто откровено глуповати, журналистът Тони Николов отговаря: „Второто е по-вярно. Като проект, БСП обединява една все по-застаряваща група избиратели. Средната възраст на тези хора, според сондажите, надхвърля 69 години. Те все още проектират своето минало като свое бъдеще, докато съвсем друг е въпросът дали това може да бъде бъдеще за страна като България. Оттам нататък, за да се удържи този избирателен сегмент от 15-16 процента, левицата трябва да му предлага съответното втвърдяване“, коментира Тони Николов.
