Нито пилотното решение на съда в Страсбург, нито препоръката на Съвета на Европа са оправдание за поправката „Наглите“
В опита си да се оправдаят за поправката в Наказателния кодекс (НК), дала възможност за безкритично предсрочно освобождаване на опасни рецидивисти, управляващите се хванаха за сламката, че това било европейско изискване.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обяви, че „целта на правителствения законопроект е била да приложи в максимална степен изискванията на Европейския съд по правата на човека“. Според него промяната в кодекса засягала само затворническата комисия, която дава становище за евентуална промяна в режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Депутатът не каза нито дума за изменението на ал. 2 и отмяната на ал. 3 от чл. 70 на НК. С тях отпада ограничението опасни рецидивисти да бъдат освобождавани предсрочно и без ограничения, независимо колко са излежали и какъв е остатъкът от присъдата им. Тази промяна отвърза ръцете на съда да пуска опасни престъпници. Присъда за опасен рецидив има един от бандата „Наглите“, но не се знае колко други рецидивисти са се възползвали от промяната.
Димитър Лазаров от ГЕРБ също се размина с действителността. „Не са променени предпоставките за промяна на режима на предсрочно условно освобождаване“, обяви той пред журналисти.
Председателят на групата на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов също пропусна скандалната промяна в закона и обвини единствено съда. „Парламентът се е съобразил и е приел законодателна норма, която обаче не противоречи и не променя досегашния начин за вземане на подобни решения от съда“, твърди Цветанов, а това категорично не е вярно. „Ние сме се съобразили с европейските институции, но не сме променили начина, по който се взимат решенията, а просто сме създали по-голяма прозрачност и повече отговорност“, убеден е бившият вътрешен министър, оправдан по 3 наказателни дела и отървал се от едно от частен характер.
Пилотното решение на съда в Страсбург от 27 януари 2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“ оборва депутатите. Съдът намира, че пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални условия в тях водят до нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение. България получава срок от 18 месеца, в който правителството да предприеме комплексни мерки относно следните проблеми: под 1 кв. м площ на човек в килия, липса на тоалетни и течаща вода, 4 тоалетни на 200 човека, липса на достъп до тях през нощта, хлебарки и плъхове в килиите, недостатъчен достъп до естествена светлина през деня и постоянно работещо изкуствено осветление през нощта, липса на вентилация, липса на килии за непушачи, много ниски температури през зимата, лоша храна, неадекватна медицинска грижа, скъпи телефонни разговори и стоки в лавките.
Съдът се обръща към българското правителство с конкретни предложения, като подчертава, че ако държавата не е в състояние да осигури добри условия в затворите, е длъжна или да изостави стриктната си наказателна политика, или да въведе алтернативни на лишаването от свобода мерки за наказание. Например намаляване на броя на затворниците, налагане на по-краткосрочни наказания, замяна на наказанието лишаване от свобода с други видове, засилено приложение на института на предсрочното освобождаване. За облекчения за рецидивистите не става и дума.
Предлага се създаване на независим орган, който да упражнява надзор над местата за лишаване от свобода, да извършва ефективни разследвания по жалби на затворници и да може да се произнася с решения, посочващи подходящи средства за компенсация. Предлага се и да се засилят надзорните функции на прокуратурата. Нищо подобно не се случва с поправките на ГЕРБ.
ОПРАВДАНИЕ
Друго оправдание на управляващите е Препоръка №22 от 2003 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа – тя е посочена като аргумент в мотивите на законопроекта. Въпросната препоръка призовава всички държави да предвидят в законодателствата си предсрочно освобождаване, тъй като „условното освобождаване е едно от най-ефективните и конструктивни средства за предотвратяване на повторно извършване на престъпление“. Следват призиви за справедливост и хуманност, като основното е да се информират ясно затворниците още в началото кога и при какви условия ще имат право да бъдат освободени под условие и да се гарантира спазване на това им право. За рецидивистите не се предлагат облекчения.
[ad id=“222944″]
