През първата му година на поста доверието в него е около 60%
[ad id=“263680″]
Първите 12 месеца на президента Румен Радев показват устойчиви нива на доверие от около 60% и на недоверие – около и под 30%. Това е най-благоприятната като обществено доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам. Това показват данните от изследване на „Галъп”.
Институцията приключи годината с 56% доверие и 29% недоверие, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната. Сравнително високо доверие има и вицепрезидента Йотова.
Най-неблагоприятна беше началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов, коментират от „Галъп”.
Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи нива, но с постоянен спад.
Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от около 50%. Това бе и единственият президент, в когото доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат „Първанов“ пък започна с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад, посочват социолозите.
[ad id=“218001″]
На този фон устойчиво високите нива на доверие в първата година на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.
Ниските нива на доверие в президентската институция, характерни за мандата на Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.), бяха заменени през 2017 г. от чувствително по-позитивни обществени нагласи.
След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава – както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще.
Първите месеци на 2017 г. затвърдиха тенденцията на укрепване на доверието.
[ad id=“218548″]
След това нивата на доверие в президентската институция спряха ръста и навлязоха в период на стабилизация около и под 60% положителни оценки и около и под 30% отрицателни.
Спирането на ръста може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на партия ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни „тавани“ на подкрепа, заявяват анализаторите.
[ad id=“236480″]
Президентската институция се свързва най-вече с личността на президента, но донякъде – и с вицепрезидента.
Вицепрезидентът Илияна Йотова има нива на доверие около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50% и 60%.
Данните са базирани на ежемесечния „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – независимото от външно финансиране изследване.
