ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 27, 1991 г.
„В БИЗНЕСА С БЛАГИ ПРИКАЗКИ РАБОТА НЕ СЕ ВЪРШИ“
През миналия месец група български бизнесмени посетиха Истанбул. Сред тях бе и директорът на Транспортна банка – Стара Загора, Любомир Весов, който бе любезен да отговори на въпросите, поставени му от представител на редакцията.
-Господин Весов, в общия контекст на нормализиране на отношенията ни с Турция важна роля играе и съживяването на икономическите ни взаимоотношения. Каква бе целта на посещението в южната ни съседка?
– Една-единствена – установяване на делови контакти и евентуалното сключване на взаимноизгодни договори с турски фирми и банки.
-Споделете впечатленията си от един огромен град, какъвто е Истанбул, тъй като един голям град дава и представа за състоянието на страната като цяло.
-За първи път отивам в тази страна. Знам, че през последните години тя отбелязва „бум“ в икономическото си развитие. Силно впечатление ми направиха мащабите на строителството – индустриално и жилищно. На бреговете на Босфора – в не малката си част стръмни и скалисти, е използвана всяка педя земя и са построени много хубави жилищни комплекси – с магазини, ресторанти и сладкарници, училища, болници, спортни площадки, джамии. Съвсем отделен е въпросът – кой може да си позволи да има апартамент в тях, тъй като цените са фантастични. И докато разглеждах тези комплекси, неволно се сетих колко много плодородна и хубава земя унищожихме около нашите градове!… Не съм специалист в областта на земеделието, но не мога да не кажа няколко думи за големите лозарски масиви около Цариград. Разбрах, че тези масиви са собственост по на няколко човека, които са се обединили в кооперации, а готовата продукция се предава на държавна организация. В Турция производството на алкохол, както и на тютюневи изделия е държавен монопол и в това отношение няма никакви отклонения. Не искам да правя евтина пропаганда, но успоредно с хубавите неща, които видях, неприятно впечатление ми направи диференциацията на обществото. Заедно с приказни богатства съществува и неописуема нищета. Пред богатите магазини на „Истикллял“, в които има от „пиле мляко“, стояха и дрипави деца, които продаваха вода… Никъде не съм виждал толкова много просяци и вехтошари, толкова бидонвили, които са срам за човешкия род. Интересувам се от електроника, това което видях по техните предприятия, наистина е производство на най-реномираните световни фирми, обаче ние го имаме от преди няколко години. В банките, въпреки че разполагат с машини на „Оливети“, „Фунай“, „Канон“, „Ай Би Ем“, са също от по-стари модификации.
– Това, за което говорихме досега, са все пак общи впечатления. нека преминем на „делова вълна“…
– Най-голямата банка в Турция е световноизвестната „Ак-банк“. Това действително е едно модерно банково предприятие, което извършва огромни банкови операции, кредитирайки държавни и частни фирми. Обслужването на клиентите е на високо ниво. В тази банка се работи на принципа на кредитните карти и обстановката е изключително спокойна. Посетихме и един от промишлените райони на Инстанбул. Новите предприятия са модерни, но комуникациите и вътрешната им инфраструктура са под всякаква критика. Може би си спомняте, че преди около година и половина в Стара Загора, а и в цялата страна, имаше специални „показни предприятия“, в които се водеха делегации, високопоставени чужденци. Същото сега го има и в Турция… Както споменах в началото, Турция се намира в период на икономически подем. Освен умело вложените чуждестранни инвестиции, важна роля играят банките. лихвените проценти, които те разрешават, са много високи. Те са от порядъка на 30 пункта, като естествено се отчитат инфлационните процеси. При нас в банката или в Спестовна каса може да влезе всеки и да поиска дадена несекретна информация, а в Турция хората, които контактуват с банките, са много малко.
– Напоследък президентът Йозал прокламира идеята си за „Черноморска икономическа зона“, в която да участвуват България, Румъния, Турция, СССР. Разговаряхте ли на тази тема?
– Това е въпрос на държавна политика, но не можехме да го отминем като хора, които работят с пари. Споделям личното си мнение, че нашите турски събеседници искат да работят с нас еднопосочно, т.е. ние да купуваме, без да можем с наше производство да се настаним трайно на техния пазар. Но все пак идеята е интересна. Повтарям, това е „голяма политика“ и смятам, че тези въпроси ще трябва да се решават само при взаимноизгодни условия. В бизнеса само с потупване по рамото или с благи приказки работа не се върши.
Интервюто взе Сава САВОВ
„В бизнеса с благи приказки работа не се върши“
