ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 1, 1991 г.
РЕПОРТЕРСКО ПРОУЧВАНЕ
ВТОРОТО ПОГРЕБЕНИЕ НА АВГУСТА ТРАЯНА
* КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ПОГРЕБАНИТЕ 3 200 КВ.М. ОТ АНТИЧНИЯ ЦЕНТЪР НА АВГУСТА ТРАЯНА В ПРОТИВОАТОМНИТЕ УБЕЖИЩА НА ВСЕ ОЩЕ НЕЗАВЪРШЕНИЯ ПАРТИЕН ДОМ * 1980-1982 ГОДИНА – НАЙ-ТРАГИЧНИЯТ ПЕРИОД ЗА… АНТИЧНИЯ ГРАД И ЗА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ
За всичко това вече е писано – преди 8-9 години. Но без никакви последици за виновните и отговорните. Вече десет години се пази мълчание, макар че поне на археолозите е добре известно какво точно е погребано в бетонните основи на противоатомните убежища на партийния дом в Стара Загора. Хората не знаят подробности, нито конкретни факти и имена, но все пак истината не можа да остане скрита: само за една нощ през пролетта на 1980 година от разкритите археологически разкопки на част от античния център на Августа Траяна остава купчина камъни, а за няколко дни на мястото на централната улица на Августа Траяна са излети десетки кубически метри бетон. Какво точно е станало преди десет години? Известно време преди това археолозите разкриват и описват (виж „Известия за музеите в Югоизточна България“ т.8 от 1985 г. и том 9 от 1986 г.) почти изцяло античния център на Стара Загора. Датите на публикациите не бива да заблуждават никого, зад тях са скрити години труд. както може да се види сега, централната част на Августа Траяна е обхващала площта от бившата сграда на ОНС, пространството пред операта и… под сградата на партийния дом (все още) дом. Да припомним още нещо – в „Държавен вестник“ бр. 43 от 1978 г. е публикувана Наредба номер 14, с която Стара Загора е обявена за археологически резерват, което означава, че историческите и археологическите паметници се поставят под специалната закрила на закона. Една година след публикуването на наредбата, през пролетта на 1979 година на археолозите на историческия музей е наредено: „В срок от няколко месеца да бъдат извършени разкопки, защото започва строителството на партиен дом!“ От този момент нататък всичко е подчинено на реализирането на грандиозния замисъл в Стара Загора да се построи дворец на БКП. Всичко останало отстъпва на заден план. Разказва Красимир Калчев, археолог в музея: „Задачата беше непосилна. Трябваше за невероятно кратък срок да проучим терен от над 3 дка, богат на археологически находки, представляващ част от античния център на Стара Загора. За няколко месеца не успяхме да свършим, приключихме на 30 март 1980 година; поне от тази дата е последният протокол на последната от многото комисии на Института за паметници на културата. Бяхме разкрили в района три улици – част от главната улица, част от улицата, свързваща северната и южната порта на града, антична сграда, водопроводи и т.н. На 5 или на 8 май в Хасково започваше конференция на археолозите. Заминахме сутринта и оставихме на обекта пазач. До 17,30 нищо не се е случило. Но на сутринта на следващия ден от всички разкрития бяха останали само купчина камъни. До края на седмицата, когато се върнахме от конференцията бетонът за основите на партийния дом беше излят…“ Тъй като археолозите не искат да мълчат, назрява скандал. Тогавашният директор на музея Димитър Николов се обръща официално към градските власти. Образувано е и предварително следствие. Но нито протестите, нито публикацията във в. „Народна култура“, нито следствието дават някакъв резултат. Археолозите са „поканени“ в ОК на БКП, за да бъдат „убедени“, че на статията трябва да се отговори с опровержение; следствието е прекратено, а протестите заглъхват. Който не мълчи… Из обяснението на инж. Коста Костов от 30 декември 1980 г.: „На 5 май 1980 г. изкопните работи бяха започнати от СП-2 като главен изпълнител и СП-6 като подизпълнител. На 14 май разрушихме и останките от римската баня. Изкопните работи се извършваха с булдозер, при което находките от културния пласт се смесваха със земна и скална маса. Всичко останки се изхвърлиха на сметището в района на Баритна мина… Моята вина е, че не успях да задържа изпълнителите да отделят тези останки, тъй като съгласно договорите това не бе предвидено… Ръководството на ОК на БКП със загриженост се отнасяше към създадените затруднения по освобождаване на площадката.“…Аз, като инвеститорски контрол, секретарят, отговарящ за строителството в ОК на БКП (Лечо Данев – б.а.) и ръководството на сектор „Капитално строителство“ при ЦК на БКП, сме убедени, че при съществуващия проект запазването на археологическите находки бе невъзможно. След заснемането им… историческата наука все пак постигна своята цел. Останалото, което поколенията можеха да притежават, за съжаление ние не опазихме. За компенсация – ние ще им дадем една монументална, архитектурно съвършена сграда“. След обяснението, след „приключилото“ следствие, започнато по сигнал на тогавашния окръжен комитет за култура, цялата вина е стоварена върху изпълнителите. Днес добре се вижда кой в действителност е давал нарежданията. Нищо не бива да пречи на започналия строеж на партийния дом в Стара Загора. Инвеститор на обекта е ЦК на БКП. Проектант – арх. Матей Матеев от Пловдив (впоследствие и досега на работа в Етиопия), инвеститорският контрол се осъществява от ОК на БКП – инж. Костов. Секретар на ОК на БКП по въпросите на строителството тогава е Лечо Данев. Следствието, макар и прекратено, все пак установява, че багеристът е действувал по нареждане на инвеститорския контрол инж. Костов, който е действувал по нареждане на Лечо Данев твърди, че не е давал такова нареждане. Сега, десет години след тези събития, е съвсем трудно да се установи каква е истината и кой точно е дал нареждането да бъдат разрушени и бетонирани, т.е. да бъдат заличени завинаги от света преживелите векове останки на античния център. 1980 година е известна и с още едно събитие от подобен характер, което продължава да бъде обвито в тайна. През една съботна нощ на февруари по мистериозен начин изчезва минарето на джамията. През деня в събота минарето все още е било на мястото си. Това е документирано от фотографа на музея, който по една случайност е правил снимки. В понеделник в музея нахлува мюфтията: „Имаше минаре – няма минаре!“ – и целият колектив на музея хуква към джамията. Не само че минарето го няма, но и в буквалния смисъл на думата няма и следа от него, нито пък от следи от разрушения. Мълвата твърди, че през нощта в събота срещу неделя районът е отцепен от войници, а на сутринта в неделя минарето вече е отсъствувало от пейзажа на града… Директорът на музея търси обяснение от градските власти. Не го получава, но повече по случая – никакъв коментар. А джамията е уникален паметник на архитектурното наследство. Строена е в средновековието, купулът има уникални размери – 21 м. На по-любопитните все пак е обяснено: „Минарето беше напукано и съществуваше опасност да се срути…“ През 1982 година всичко се повтаря. погребани в бетона са още няколко декара археологически находки. Този път под основите на обект „Младежки дом“. Слава богу, че разкритите антични обекти са описани в археологическата литература. Но този факт не отменя въпроса, останал толкова години без отговор: КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА КОЩУНСТВО? КОЙ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Е ИЗДАВАЛ ЗАПОВЕДИТЕ ДА СЕ СТРОИ, БЕЗ ДА СЕ ДЪРЖИ СМЕТКА КАКВО СЕ РУШИ? Днес не тайна, че всичко се решаваше в окръжния комитет на БКП. От 1980-1982 година не е изминало много време. Събитията са твърде пресни в паметта на много хора – участници, свидетели, отговорници и т.н. И тъй като проблемът продължава да „виси“ строителството на (вече бившия) партиен дом не е завършило, разкопките стоят открити, няма проект за изграждане на съвременния градски център и трагедията може да се повтори – нека да не отминаваме с лека ръка случилото се. Чака се решение за съдбата на разкритите находки, които стоят и се рушат от дъждовете и снеговете. Чака се решение ще има ли пари да се продължи строежът на младежкия дом (кой го финансира в тази криза?!). Чака се решение и средства за довършване на строителството на партийния дом. Нека да разберем какво сме съсипали. Т.е. нужно е да се възобнови следствието. И най-после да се смъкне завесата от въпросните събития през 1980-1982 година. А иначе партийният дом има здрави основи – в античния град Августа Траяна.
Лъчезар ЛАЗАРОВ
Второто погребение на Августа Траяна
