Заседанието на КСНС е на фона на спряна модернизация, показно убийство и eвропредседателство на прага
[ad id=“263680″]
Консултативният съвет по национална сигурност при президента Румен Радев се събра днес – два дни преди официалното откриване на българското председателство на Съвета на ЕС, за да обсъди мястото на България в общоевропейската политика за отбрана и сигурност. Заседанието на всички първи мъже и жени в държавата – политически лидери, министри, главен прокурор, шефове на служби, свикано преди няколко дни, идва и ден след показния разстрел на бизнесмена Петър Христов и след масовото убийство в Нови Искър – случаи, които няма как да останат встрани от дискусиите.
КСНС се събира за трети път от началото на мандата на Румен Радев преди година. А отбраната и политиката в областта на сигурността е в дневния ред за втори път. При първата среща на „Дондуков“ 2 политиците формално препотвърдиха ангажимента за приоритетна модернизация на армията, заявиха, че ще има план за достигане на 2% от БВП за отбрана – изискване към страната ни като член на НАТО, като 20 на сто от парите трябва да са за превъоръжаване.
[ad id=“225664″]
В месеците от май до сега обаче се случиха следните неща:
Проектът за закупуване на нови изтребители на Военновъздушните сили се върна в изходна позиция след решение на управляващите от ГЕРБ и „Обединените патриоти“ за спиране на процедурата „на финалната права“ и започването й почти отначало.
Министерството на отбраната пък прави опит за пряка договорка с Русия за ремонт на наличните съветски МиГ-29 и друга летателна техника, като планът е да се похарчат до 81 млн. лв. за целта и да се удължи животът им до 2029 г. Изтребителите ни не са съвместими с техниката на НАТО заради немодернизирана авионика, а и част от тях са с изтичащи летателни часове, което поставя под риск изпълнението на ангажиментите на страната по защитата на въздушната граница на Алианса.
Договор за ремонт на МиГ-29 с РСК МиГ все още не е сключен заради жалба от украинска компания, която протестира, че за избор на изпълнител на ремонта нямаше конкурентни условия, а бе избрана процедура с пряко договаряне. От „Украинмаш“ припомниха, че РСК МиГ е и в списъка на САЩ за санкции срещу Русия, ограничения във военната сфера има и в евросанкциите срещу Москва. От Министерството на отбраната обаче се позоваха на възможности за изключения в документите. Очаква се подписване на договор с руската държавна компания до края на януари – началото на февруари.
В края на 2017 г. се провали и проектът за закупуване на нови кораби за военноморските сили, след като единствената компания – кандидат за поръчката – варненската корабостроителница „Делфин“, се отказа от реализацията й. Това доведе до неусвояване на пари, предвидени за целта в бюджета за миналата година. Проектът е на стойност 820 млн. лева.
За третия инвестиционен проект в армията – за нови бронирани машини за пехотата – все още документацията не е минала през Министерския съвет, въпреки че има одобрен от парламента бюджет.
Президентът Румен Радев нарече политиката в отбраната „хаос“ и решения „на парче“ и обяви свикването на КСНС. На първото си заседание за 2018 г. Министерският съвет на закрити врати прие документа „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.“. В него например изненадващо в графа „модернизация“ на въоръжението например влиза не само покупката на нови изтребители, а и модернизацията на съветската техника (този път планираната сума е 78 млн. лв. до 2020 г., а не до 81 млн. лв., както в обявения търг за ремонт на МиГ-овете от Русия).
Вижда се още, че планираната и уж обещана инвестиция в нови самолети се отлага за след 2021 г., ако се съди по ресурса, който държавата смята на вложи, разпределен по години. При парите за кораби ситуацията е обратна – до 2021 г. да се похарчат 700 от общо 820 млн. лв. за целта, пише в документа.
Снимки: clubz.bg
