ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 57, 1990 г.
ВИСШЕТО СЕЛСКОСТОПАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ – НА ПРИОРИТЕТНИ ПОЗИЦИИ
Приоритетното развитие на селското стопанство поставя на приоритетни позиции и висшето ни селскостопанско образование. Предстои приемът на нови студенти и пред преподавателите от Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина стои нелеката задача да подготвят кадри, отговарящи на новите изисквания на времето. Какво наследство ни е оставено и какво трябва да се промени във висшето ни селскостопанско образование? За наш събеседник поканихме проф. Иван Божков, ректор на ВИЗВМ – Стара Загора.
-Проф. Божков, според Вас 45 години стигат ли на висшето ни селскостопанско образование, за да изведе нашето животновъдство до нивото на високоразвитите страни?
-Висшето селскостопанско образование във високо развитите страни има над 200-годишна история. През изминалите 45 години нашата животновъдна и ветеринарномедицинска наука направи немалко за създаване на породи и линии, някои от които по генетически заложби не отстъпват на световните постижения. Внесоха се и голям брой чистопородни животни от най-силно развитите в животновъдно отношение страни: САЩ, Канада, Австралия, Израел, Франция, Англия, Полша, Холандия и други. За голямо съжаление не можахме да създадем условия за тяхното отглеждане и рационално използуване, като основно средство за производство. Това важи с най-голяма сила за говедовъдството. Поради нерационално хранене, лоши условия за отглеждане, неквалифицирани работници, голяма част от внесените юници излизат от основните стада. На практика се получава така, че животни с генетични заложби за 6-8 хил.л.мляко при нашите условия дават 2-3 хил.л. За високопродуктивните животни трябват индивидуални грижи и научнообосновано хранене. Трябва да скъсаме с гигантоманията, особено в млечното говедовъдство, и ако трябва да кажем какво още е нужно да направи нашата животновъдна и ветеринарномедицинска наука, респективно и висшето образование, то е в две насоки:
● Първо, да внуши на държавните и стопанските ръководство, че при сегашния породен състав, ние можем да получаваме най-малко още 30-40, а в някои ферми и над 50 на сто животинска продукция, ако създадем подходящи условия на хранене, отглеждане, материални стимули.
● Второ: да се обърне по-голямо внимание на животновъдството в личния сектор, фамилните ферми и малките стопанства във всички аспекти – породообразуване, развъждане, технологии, здравеопазване.
Животновъдната и ветеринарномедицинската наука се развива с бързи темпове, особено в университетите. За да бъдем в крак със събитията, ние трябва да се съобразяваме със световните тенденции. Натрупаното през изтеклите 45 години е солидна основа, съобразявайки се с новите реалности, да ускоряваме темповете и да скъсяваме дистанцията между нас и високоразвитите в животновъдно отношение страни.
Искам да добавя и още нещо, което не е пряко свързано с образованието. Трябва да върнем любовта на хората към отглеждане на животни. В много страни със силно развито животновъдство има паметници на кравата, което е една от причините там да няма опашки за мляко и да се предлагат 50-60 вида сирене на пазара.
-Избирането Ви като ректор на ВИЗВМ съвпадна с времето, когато се рушат основите на административно-командната система и се прокарва път към бъдещето. Какви според Вас трябва да бъдат новите основи, които ще укрепят нашето селскостопанско образование и ще спомогнат за повишаване на авторитета му?
-В началото на 1990 г. бе утвърден от Народното събрание Закон за автономията на висшите учебни заведения. Това е една голяма придобивка за ръководствата на ВУЗ, за преподавателите и студентите. Законът ни дава големи права, той ни развързва ръцете. Сега чрез колективните органи на управление – общо събрание, академичен и факултетни съвети, ние сами си решаваме въпросите за организационните структури, щатове, утвърждаване на учебни планове и програми, международно сътрудничество, условията за приемане на студенти и други. Има един основен въпрос, който трябва да бъде решен справедливо, за да се ускори развитието на селскостопанското образование – финансирането. Нужни са средства за ускорено изграждане на материално-техническата база, за доставяне на съвременна апаратура за научна и учебна дейност, нужни са средства, за да се заплаща по достойнство труда на преподавателите и помощния персонал, работещ във ВУЗ. Най-висока възвращаемост имат средствата вложени във висшето образование, но на практика това все още не е оценено в нашата страна. Надявам се, че тези въпроси ще бъдат обект на обсъждане в бъдещето Велико народно събрание.
-В условията на растяща приватизация, какви ще бъдат функциите на бъдещия зооинженер и ветеринарен лекар?
-Приватизацията ще бъде един процес, който в бъдеще ще се разширява все повече и повече. Това поражда нови изисквания към бъдещите зооинженери и ветеринарни лекари, с които трябва да се съобразяваме още отсега. Щом има животни, ще бъдат нужни и специалисти. Във връзка с бъдещите тенденции, ние правим съществени промени в учебните планове. Увеличава се специалната подготовка. Отпадат някои ненужни дисциплини, въвеждат се избираеми и нови, като маркетинга, познания по мениджерство, засилва се клиничната подготовка при студентите по ветеринарна медицина, правните познания, професионалните задължения при новите условия и реалности.
Нашият стремеж е да създадем адаптивни планове и програми, които ще бъдат динамични отворени системи и в зависимост от конкретните условия ще се променят.
-По данни за сегашната реализация на зооинженерите (около 40 на сто), какъв ще бъде приемът в Зооинженерния факултет в близките няколко години?
-Вярно е, че сега известен процент от зооинженерите не работят по специалността, което е тревожно явление. С изключение на Стара Загора и района около него, почти всички ветеринарни лекари работят по специалността си. При това положение изниква закономерно въпросът, необходимо ли е да се приемат и подготвят такъв голям брой зооинженери през следващите години? Този въпрос е обект на задълбочен научен анализ в ръководството на ВИЗВМ. При новите условия вероятно ще намалеят потребностите от зооинженерни кадри. Очаква се обаче една част от тях да разкрият лични фирми и стопанства, а други да отидат на работа в чужбина.
Всички тези въпроси трябва много добре да се преценят и прогнозират, колкото и трудно да е това на настоящия етап, за да може не само да се отговори на този актуален въпрос, но и да се приемат практични мерки за прецизиране на приема във ВИЗВМ.
Интервюто взе
Йовка АТАНАСОВА
