Откакто светът на децата се свива до екрана на смартфона им, специалистите все по-често говорят за нова диагноза – „вирус на цифровото слабоумие”.
Американските тийнейджъри предпочитат да общуват с есемеси (SMS), вместо да се срещат или да говорят по телефона. Това показват резултатите от изследване на независимата организация „Комън сенс медиа“, цитирани от АФП и Дарик.
[ad id=“225664″]
36% от анкетираните тийнейджъри признават, че предпочитат да общуват с есемес, а 32% – лично. 16% залагат на социалните мрежи, 10% – на видео разговорите, и само 5% – на телефонните разговори. Очевидно е, че децата, представители на електронното поколение, са силно привързани към устройствата си – смартфони, таблети, други цифрови технологии.
Тенденцията е ясно отличима: при предишното изследване през 2012 г. все още водещи са били личните срещи (49%), следвани от есемесите. За същия период между двете изследвания процентът на тийнейджърите, притежаващи смартфон, се е увеличил от 41% на 89%. Днес половината от анкетираните деца, които били на възраст от 13 до 17 години, признали, че изпращат есемес поне веднъж на час, други 32% – че го правят постоянно.
Социалните мрежи пък са част от живота на 81% от анкетираните и са „изключително важни” или „много важни” за 32% от тях. Около 70% от тийнейджърите влизат повече от веднъж дневно в социална мрежа, при 34% през 2012 г. Канадски учени посочиха какво децата трябва да правят по-малко от 2 часа на ден, за да не увредят мозъка си
Още през 2007 г. учени установяват, че все повече деца страдат от разстройство на вниманието, загуба на памет, липсата на самоконтрол. Изследвания доказват промени в мозъка им, характерни за ранен стадий на деменция (слабоумие), които обикновено се развиват в старческа възраст. Резултатите обаче не учудват никой. На практика 7-годишно дете в Европа днес вече е прекарало пред екраните на съвременните устройства над една година от живота си, а младеж на 18 – над четири години.
[ad id=“263680″]
От 1970 г. радиусът на активност на децата се е свил с 90%, т.е. светът им буквално се е свил до екрана на смартфона. Затова, макар и стряскащи, не са преувеличени изводите, които се цитират: децата вече не знаят какво е да тичат навън, да се катерят по дърветата, да пускат хвърчила, да скачат на дама или просто да си говорят. Тревогата вече завладява и психолозите, които алармират, че цифровите технологии инфантилизират мозъка.
Но нищо все още не е изгубено, успокояват специалистите. Достатъчно е да се ограничи времето, което децата прекарват с цифровите устройства. Само така, уверени са те, модерното „електронно поколение” ще преоткрие чара на общуването очи в очи и ще хареса света, живеейки го пълноценно, а не от екраните.
