Виж ми шапката (разказ)

Драга редакция!
След като решихме да се преустройваме твърдо, по всички направления, ето че дойде ред и на шапките. Аз лично нямам нищо против тях, но съгласете се, че има шапки и ШАПКИ, най-различни!… Моят приятел например цяла година си живее под шапка – само сменя вълчия калпак с кариран каскет, а него – с дънково плажно шапче. И в обратен ред…Все още му се иска да бъде харесван от женската половина на човечеството, макар че времето е нанесло опустошителни щети по темето му… Както схващате вече, за този култ към шапката той си има къде-къде по-уважителни причини от редица други другари, главни герои .

[ad id=“225664″]

Та думата ми е за следното.
Неотдавна се опитвах да се изнижа от стадиона след футболен мач. Работата се оказа много трудна – а съм пресякъл улицата пред стадиона, а съм попаднал в колесните обятия на някоя от профучаващите от паркинга коли.
Загледах се във въдворителя на автомобилния ред. И забелязах, че той много почтително дава път именно на форсиращите двигатели! Свих рамене в недоумение и започнах да наблюдавам по-внимателно: задава се кола, която по всички изисквания на правилника чака плахо реда си с мигащи светлини. И най-неочаквано палката на въдворителя й дава знак да се отбие и да изчака друга кола, която профуча покрай мене с оглушителен рев…Успях да зърна само голямата шапка с козирка – отзад!…А, ето каква била работата, казах си аз, и реших да броя триумфиращите автомобилни шапки…Преброих двадесет и пет…“

[ad id=“263680″]

Отговор:
Да, напълно е прав за шапките и ШАПКИТЕ. Поначало у нас шапката си е на почит – това е атрибут било на власт, било на положение. Към останалите шапки като че ли не питаем особен респект. Не сте ли забелязали победоносното шествие на виолетка или борсалино в паузите на оперен спектакъл например, а по време на самия спектакъл се чува злостен шепот:
– Моля, свалете си шапката, не мога да виждам!
Ако пък прическата е с галактически размери, шепотът от задния ред е още по-злостен:
– Моля, сложете си шапката!
Да, самочувствие с шапка не се купува. Добре е под шапката да има и още нещо – освен прическа!…Но с привилегиите не е така. Привилегия може да ти осигури една нищо и никаква шапка – от задната витринка на колата!

[ad id=“236993″]

Е, наистина шапката за такава цел не може да бъде дамска, с пауново перо, а непременно голяма, лъскава и с козирка. По възможност с червена лента и със ширити…
Чувала съм, че дори генералските шапки се продават свободно…Купувате си я и я поставяте отзад в колата, на витринката, за да се вижда! И нека тя да си стои зиме и лете. По такъв начин шофьорските документи стават излишни. И ако все пак разсеяни представители на КАТ ви спрат, само посочвате с палец назад – виж какво има на витринката…И проблемът ще бъде уреден!
А възмутени граждани естествено ще има – очевидно в това преустройство на тях те първа им предстои да се устроят – с шапки!
И така: на път с шапка, за да опознаеш спокойно родината!

Автор Велина Димитрова, 1988 год., вестник Дунавска правда


image0 (9K)