Вероятно това е кремът на моите мечти, нетрадиционно прегърнат от два блата

Има един крем, една амброзия (дори сега като се сетя за него, небцето ми изтръпва от удоволствие), който толкова ми допада, че винаги съм искала да го споделя с другите сладкоежковци. В тази рецепта той е основна част от сладкиша.

Следвайте написаното стъпка по стъпка и никъде няма да сбъркате. Включете фурната да загрява…

5 белтъка
1 препълнена ч.л. сол
100 г захар

Разбиваме като фурия до бяло, като за целувки.

Добавяме 75 г. макови семенца и 50 г. брашно, като всичко това не бъркаме с миксер, а съвсем леко с тел, например. Изсипваме готовата смес в тавичка върху намаслена хартия и печем 25 минути на 180 градуса.

И продължаваме със следното:

Разбиваме останалите 4 жълтъка пак с препълнена със сол ч. л. + 100 г захар + пакетче ванилия + 40 г нишесте + 300 мл прясно мляко и внимаваме в сместа да няма бучици. Прехвърляме я в тенджерка и варим на слаб огън, бъркаме, бъркаме, докато кремът се сгъсти и започне да пуфка като вулкан. Сваляме от котлона и когато изстине, добавяме 1 пак. масло към него и разбиваме с бъркалките на миксера, докато кремът стане гладък.

Намазваме белтъчено-маковия блат с жълтия крем и ни остава третата, завършваща част:

Потапяме 10-ина бисквити в сварено студено кафе и ги подреждаме върху крема. В купа разбъркваме 100 г настърган шоколад със 100 г сладкарска сметана. Затоплете леко, докато се получи смес като течен шоколад. Излейте във формата върху всичко, което подредихте дотук.

Оставяме сладкиша да се охлади за 2 ч. в хладилника и се подреждаме на масата с възможно най-голямата чиния пред себе си, въоръжени с най-голямата вилица 🙂


image0 (9K)