ВЕЛИКДЕНСКА МАГИЯ – разказ от Емил Елмазов

                                                              ВЕЛИКДЕНСКА МАГИЯ

Имам един скъп на сърцето ми човек, който страда. Всъщност, нямам го, отдавна го нямам… Той не харесва това, което другите правят и все иска да направи нещо по-добро от тях. И все не започва. Умен е, човечен е и възнаграден от Бога с артистизъм. Обича да имитира общи познати, разбира се и мен, и го прави тъй добряшки, че ти идва не да се разсърдиш, а да го разцелуваш. Разкрива те пред самия тебе. Дължа му много безплатен смях, плащал съм си за комедии, но актьорите не са успели тъй да ме усмихнат. Дължа му нещо от саморазбирането на себе си.

[ad id=“225664″]

За него аз съм един от другите. Но един от тези, които харесват това, което правят. Той прави нещо, което не харесва, колкото за хляба, защото чака да намери по-доброто. Той казва: “В мен поколенията си почиват!“ Оправдавам го в такива мигове. Може би поколенията забавят ход в някого и осмислят бързането си до тук. Защо пък не. Но в моите очи той живее сякаш чака. Той чака… Колкото по минават годините той все по-чака. Съмнява се във всяка пътека, която се отвори пред него: жената е задънена улица, работата е черна и цапа душата, приятелите са калпави и само искат… Той живее самотен и дойдат ли празници… се чувства сломен.

[ad id=“263680″]

Имам един скъп на сърцето ми човек, който не харесва себе си. Възнаградил го е Бог със заложби на гений, но това за него не е добро. Защото тъкмо гениите разбират, че и най-великото човешко дело е нищожно от гледна точка на Вселената и вечността. Създаден за големи неща, той се дави в повседневието като кит в басейните на пречиствателна станция. Един княз на духа, на който капризният живот е поверил ръчна, слугинска работа. За да му помогна, трябва да го принизя, като му говоря за мишките и хората.

[ad id=“236999″]

Примерно така: „Ами ако си се пръкнал мишка на този свят? – бих го попитал. – Просто си се родил като мишка и за тебе са отредени единствено влажните мрачни сутерени на човешкия живот! Тогава как би се помирил, как ще намериш утеха за сърцето си. Ще ти залагат капани всеки ден, но… ти няма да се цупиш, а ще стъпваш внимателно и много ще мислиш, и ще растеш с мисълта си, и с предпазливостта си. Ще се развиваш, ще твориш спасение… Тъй ще опазиш даденото ти от Бога до край. А тези, които залагат капаните, ще се отпуснат, уж вече са си свършили работата. Често в небрежността и самодоволството си ще ги поставят на пътя на мишите си души и ще полегнат да почакат улова. После ще позаспят, ще забравят какво беше и щом се събудят ще побързат да гризнат сиренцето. Така ще си остават задълго в капана и няма да растат с мисълта си, не ще изпитат насладата на поредното спасение, с което ти всеки път ще се възнаграждаваш. Защото ти ще бъдеш една велика мишка, а онзи, поредният, който сам е хванал душата си, ще си остава един самоубил се ловец…“

[ad id=“237001″]

Мога и така да му говоря, но ще ощетя света от величието на един човек, от пламъчето божие в него.

За да остане верен на себе си, той бива да се самоназначи на длъжност проповедник. И да намери хора, които да го слушат. За жалост, като съзнава, че днешните проповедници са фалшивите струни на Земния цимбал, той няма да го направи. Е, и… накъде сега?

Сега… през Великден към великата нощ. Нощ за пресъграждане на духа.

[ad id=“238430″]

Помогни му, Господи, да пресъгради духа си тъй, че да му е уютно и светло в твоя земен дом. Да се хареса такъв, какъвто си го изтърколил на тази Земя. Да не те обижда с тиха, дълбоко заровена в душата неблагодарност. Благодаря ти, Господи, нали ще направиш това. Така силно те моля. Той всичко има, за да порасне една глава над Сегашния-себе си, за да не живее за хляба, да нахрани могъщия си дух. Едната едностайна крепост е жалко място, когато сърцето ти заприлича на нея. Да чакаш животът да дойде при теб е слаба програма. Той няма да дойде, защото ти си му длъжник. Ти трябва да отидеш при живота и да се издължиш. „Ако не излезеш от къщата си, други ще дойдат и ще те изнесат“ – Учителя всеки ден ми повтаря това.

[ad id=“236993″]

Човек се издължава на живота с дело. А всяко дело се върши истински, когато си го харесваш. Ама за да се стигне до тук, бива най-първо да си харесал себе си.

А има толкова много за харесване в този човек!

Помогни му, Господи, докажи му, че не си го излъгал с неговата поява на този свят. Това е невъзможно, ти не можеш да лъжеш. Просто един рестарт и той ще разбере твоя план за него. А моята молитва нека да е неговият подарък, който да намери между червените яйца, когато стигне до последното.

Тази нощ, тази нощ това чудо може да се случи!

[ad id=“236999″]

А утре аз ще отида у тях и заедно ще надребним червените черупки от яйцата. После ще ги подпъхнем под прага на дома му, та никога мишка да не мине от там. Нито миши живот да прекрачи, нито миша душа да прелети.

Ако и вие си имате нещо на ум, не хвърляйте черупките от червените великденски яйца. Поръсете ги там, където трябва.

Автор: Емил Елмазов


image0 (9K)