Пленумът на Върховния административен съд (ВАС) смята, че текстовете в Закона за частната охранителна дейност (ЗОДЧ) противоречат на Конституцията. С функции по осигуряването на обществения ред Конституцията натоварва изрично Министерския съвет, който няма право да създава нови субекти във връзка с това свое задължение, смятат върховните магистрати, пише „Правен свят“.
Законът за частната охранителна дейност противоречи на Конституцията. Това гласи становището на 78 от 81 присъствали съдии на Пленума на Върховния административен съд.
Според върховните магистрати, частната охранителна дейност е строго стопанска дейност, а регламентирането на охраната на урбанизирани територии като вид частна дейност противоречи на чл. 105, ал. 2 от Конституцията, според който: „Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили“.
Пленумът на ВАС е съгласен с мотивите на президента по отношение на това, че с функции по осигуряването на обществения ред Конституцията натоварва изрично Министерския съвет, който обаче няма право да създава нови субекти във връзка с това свое задължение.
Опазването на обществения ред е част от охранителната дейност на МВР, която се осъществява от полицейските органи, смятат върховните магистрати и дават за пример Решение № 5 от 7 юли 1994 г. по к.д. № 3 от 1994 г., според което дейностите, свързани с обезпечаването на сигурността на гражданите, се извършват изцяло от органи, предвидени в Конституцията или създадени от Народното събрание.
Спорните текстове в закона, изготвен от Министерския съвет, бяха приети от парламента въпреки съмненията за прокарване на лобистки интереси и нарушаване на основни конституционни текстове. Законът вече беше атакуван пред Конституционния съд от главния прокурор и президента, които оспориха текстовете със сходни мотиви – частни охранителни фирми ще изземват функции, които са изцяло в прерогативите на изпълнителната власт.
[ad id=“263680″]
Новите текстове, с които се дава възможност на частни охранителни фирми да пазят цели населени места по едноличното решение на кметовете и без провеждането на обществена поръчка, породиха съмнения и за използването на този инструмент по време на избори.
