Европейската комисия очаква растежът на българската икономика да остане стабилен
Европейската комисия (ЕК) очаква растежът на българската икономика да се повиши от 3,1 % през 2018 г. до 3,3 % през 2019 г. и 3,4 % през 2020 година. Според ЕК вътрешното търсене ще остане водещ фактор за растежа на БВП през целия прогнозен период, но динамиката му ще се забави спрямо този през 2018 г. поради по-умерено нарастване на частното потребление. Инвестиционната активност се очаква да продължи да бъде висока.
Комисията очаква износът на страната ни през 2019 г. да се възстанови след изчерпване на еднократни ефекти от 2018 г., дори и ако търсенето от страна на основни търговски партньори остане ограничено. Според ЕК, рисковете пред прогнозата за растежа са балансирани. По-висок растеж може да се очаква при по-голям от очакванията растеж на частното потребление, в условия на допълнително затягане на пазара на труда и подобрение на доверието на потребителите. Основният отрицателен риск за прогнозата е свързан с възможността от значително свиване на търсенето от основни търговски партньори.
Очакванията на ЕК за пазара на труда остават благоприятни. Растежът на заетостта се очаква да достигне 0,1 % за 2019 и 2020 г., а коефициентът на безработица ще продължи да намалява достигайки 4,8 % през 2020 година.
България споделя необходимостта от адаптирането на единния пазар към новите пазарни реалности и предизвикателства, включително глобализацията, цифровизацията, променящите се бизнес модели и технологии. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лилия Иванова по време на неформалното заседание на Съвета по конкурентоспособност, който се проведе в Букурещ, Румъния.
По думите й усилията за подобряване на бизнес средата в сферата на услугите и разкриването на пълния потенциал на единния пазар в тази област са от съществено значение за постигане на осезаем растеж във всички останали сектори на икономиката, в това число индустрията, производството, иновациите, инвестициите, което ще направи европейска икономика по-конкурентна.
Зам.-министър Иванова подчерта, че важно условие за подобряване на достъпа на стартиращите предприятия до Единния пазар е създаването на предприемаческа инфраструктура, намаляване на административната тежест, както и подкрепа за регионални клъстери и насърчаване на връзката им с научни и образователни институции. Според нея е важно да се подкрепи предприемаческа култура, особено сред младите хора ,които са двигател на бъдещата промяна, която се очаква да повиши конкурентоспособността на ЕС.
По време на заседанието бяха обсъдени въпроси, свързани с необходимостта от ясна дългосрочна визия за развитието на политиката за МСП през следващата многогодишна финансова рамка в периода 2021-2027 г.
