Български всеучилищен химн
текст: Стоян Михайловски
музика: Панайот Пипков
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър си
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X]
Автор на “Химн на св. св. Кирил и Методий” е учителят композитор Панайот Пипков.
Стиховете на Стоян Михайловски са били написани през 1882 г., когато е учителствал в град Русе. Музиката е била създадена през 1901 г. в Ловеч, където Панайот Пипков тогава е бил учител.
https://www.youtube.com/watch?v=9wct6mvK_i4
Делото на св. св. Кирил и Методий е започнало да се чества още в края на IХ век, когато те са канонизирани за светци. За всеки от тях е имало отделен църковен празник – 14 февруари за св. Кирил и 6 април за св. Методий.
Едва в началото на ХIII век е било въведено общо честване на 11 май.
Според сведения от руски източници, въвеждането на общия празник е станало по указание на цар Борил през 1207 г.
“За да е ясно за тези, които ще се запитат каква е връзката между 11 май и 24 май, ще уточня, че първата дата е по Юлианския календар, а втората е по Григорианския, установен в България през 1916 г.
Между българските историци от години се води спор по отношение на появата на светското празнуване на солунските братя – дали Пловдив, или Шумен са поставили началото му.
Но всъщност основания за спор няма, тъй като в първото известно свидетелство от 1813 г. се разказва за театрално представление в Шумен, изиграно на 22 май в чест на празника на българската писменост.
По-късно, през 1851 г. е подготвен първият училищен празник, посветен на двамата равноапостоли. Той е организиран от Найден Геров в Пловдив и се провежда в едноименното епархийско училище на 11 май”.
В следващите години традицията за честването на св. св. Кирил и Методий на 11 май бързо се е разпространила не само по българските земи, а навсякъде, където живеят българи. Бързо празникът е надхвърлил църковно-училищните рамки и се е превърнал в общонароден.
Празнуването му е станало белег и изява на принадлежността към българския род. “Още в първото десетилетие на новия български празник се налагат всички елементи на тържеството, които познаваме до днес, като започнем с църковното им тачене, водосвет, училищен празник и народно веселие с песни и хора.
Централно място по време на тържествата заемат образите на двамата светци, които са обект на почит не само при богослужението в храма, но и в училищата и общоградските празници, като портретите им още тогава са били обкичвани с цветя”.
След Освобождението денят на солунските братя е започнал да се чества във всички селища на свободна България като израз на радостта от свободата. В останалите поробени краища на родината празникът е бил израз на стремежа към свобода и изява на българската принадлежност.
Тогава са се появили нови песни за празника, за светите равноапостоли и тяхното дело, голяма част от които не са достигнали до нас, тъй като не са били записвани и издавани. Много от тях са били дело на учителите, които са продължавали да работят с възрожденски плам, и като част от просветителската си мисия са създавали както стихове, така и мелодии.
В средата на миналия век празникът на създателите на писмеността постепенно се преобразува в празник на българската просвета и култура.
След 1969 г. църковното честване на светите равноапостоли протича отделно.
Както на 11 май се празнува само в църквата, така и 24 май остава само училищен празник – тържество на славянската писменост, българската просвета и култура.
В края на 80-те години творците в България отново се насочват към тази тема, създадени са и публикувани в отделни сборници няколко нови песни за двамата просветители. През 1981 г. е издаден албум от две грамофонни плочи на Балкантон с песни под надслов “Вам, о Кирил и Методий” и сборник с песни от XIX и началото на XX век, аранжирани за различни хорови състави смесен, женски и детски хор в поредицата “Родна песен”.
На 30 март 1990 г. с решение на Народното събрание 24 май е обявен за официален празник на страната.
