Варненският поет Валери Станков направи един поетичен експеримент, като зададе тема и първоначалната рима, а негови приятели дописаха стихотворението. Редакцията разбира се е негова. Ето какво се получи:
ТРОХИЧКИ ОТ ИДЕЩОТО ЛЯТО
Сънувам вече птичите ята,
които стягат се за дълъг полет.
Отключвам заскрежената врата
за да посрещна идващата пролет.
Дърветата, изтърсили снега,
се украсяват с пъпчици зелени,
забравили за зимната тъга,
навярно ще си спомнят и за мене?
Тъй дълго зимната душа боля,
затисната под снежните окови,
и тръгвам в заскрежените поля,
копнееща за хоризонти нови.
Погалена от кратък слънчев лъч,
поглеждам надалече към ятата,
окъпана от щура детска глъч,
събужда ми се споменът за лято.
И ми се дишат дълги ветрове,
повикани от детството ми свято.
И ви раздавам в шепите си две
трохичките на идещото лято!
8 януарий 2017 г.
Валери Станков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
В поетичното буриме /на френски: bouts rimés, „римувани краища“/ е вид стихотворение, съставено по предварително зададени рими и (евентуално) тема. Като автори на това стихотворение се включиха моите ФБ-приятели Валентин Йорданов, Маргарита Илчева, Светла Драганова, Марвин Бойл, Влада Младенова, Мариана Стоянова, Илиана Илиева, Албена Дамянлиева, Поля Константинова, Вени Гюрова, Валентина Йотова, Теодорина Кожухарова и аз.
Благодаря за прекрасното изживяване – да напишем заедно едно пролетно стихотворение!
