Преди много много години, маймуната сглупила и се очовечила и така се сдобила с най-сериозния си проблем. След като грабнала тоягата, тя се превърнала в един като нас.
Казахме тояга, с която не само си брулела плодове, но и удряла където свари онези, които мразела. Изобщо един инструмент с двойно предназначение. От този момент нататък човечеството станало жертва на самото себе си.
Най-пагубният артефакт с двойно предназначи днес се нарича автомобил, създаден от човеците уж за тяхна слава, бързина, удобство и наслада от живота. Но нещата не винаги стоят така, даже често тъкмо обратно, и са в зависимост от конкретния маймуноподобен, седнал зад кормилото.
[ad id=“225664″]
Например – засилила се е срещу тебе една лека кола. Ти си явен и видим, ясен и беззащитен – или си дете (може и в количка) или си дама на високи токчета, или си старец, на когото му се иска, но вече е забравил как се тича. А пък срещу тебе се е втурнало поредното моторно превозно средство, водачът на което може и да спре, но може и да не спре. От какво зависи?
-
Зависи от това колко огнена вода е изпил въпросният водач днес на закуска
-
Каква е твърдостта на наркотика, който е погълнал за десерт
-
Изправна ли му е спирачката и дали не го мързи да я задейства
-
Дали докато кара, в автомобила му не бият тъпани, яде ли дюнер, целува ли се с някого или просто си говори замечтано по джиесема
-
Дали книжката му за правоуправление е подарена или просто купена
-
Дали полицията е негов човек
-
Дали в горния пласт на асфалта фирмата-строител е вложила чакъл от гранит или пък, за по-евтино, от варовик
-
И изобщо, дали шофьорът в този момент е на кеф да спре…
Когато преминаваш пешеходната пътека по фланелка и джапанки, от двете ти страни ръмжи твоят убиец. Каква е разликата между връхлитащата те кола и катила, нахвърлящ се върху тебе с хладно или пък с горещо оръжие? Може би само тая, че в търбуха на железния кон той се чувства абсолютно сигурен, а пък ти – абсолютно безпомощен. Сбъдват се сценариите и на най-шантавите фантасти – машината превръща човека, ако не в поредния траур, то поне в своя роб!
Затова на водачите на мепесетата всеки здравомислещ днес гледа като на убийци, които от мързел да форсират, временно могат и да пощадят някой пешеходец. А къде е хомо сапиенс? Целият му нравствен потенциал сега е станал доброволна жертва на далаверата и бруталността, опаковани с финтифлюшките на закона. Има хиляди безотказни начини да се унижи, смачка и съсипе българинът и държавата му. Измежду тях най-сигурният е да се съчетае летаргията на народа с продажността на управниците му.
