Любо КОЛЬОВСКИ
Социалният министър Бисер Петков никога не ми е бил симпатичен, както и останалите министри, назначавани в трите кабинета на Борисов. Много от тия министри изгоряха и бяха жертвани по най-арогантния начин от своя патрон. Социалнит министър веднъж беше пожертван, но сетне го помилваха, за да го пожертва Борисов за втори път. Жал ми е за тоя кротък и благ човечец Бисер. Два пъти го прелъстиха и тоя път го изоставиха завинаги. Не е първият и не е последният, защото основният закон на Бойко е, че като се задъха и зацикли „управлението“ му, винаги друг е виновен.
„Министър-председателят Бойко Борисов поиска и прие оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.
Кадровото решение на премиера е въз основа на натрупани във времето основания, съобщават от пресцентъра на Министерски съвет.
Министър-председателят Борисов счита, че темповете, с които Министерството на труда и социалната политика работи, не отговарят на обществено-политическите очаквания.
Бисер Петков веднъж подаде оставка през 2018 г., но тя не беше приета, тъй като тогава майките на деца с увреждания поискаха не оставка, а диалог.
Напрежението в системата нарасна след идеята за промяна в изплащането на болничните и отхвърленото предложение на работодателите първият ден от болничния да бъде за сметка на работещия. Темата срещна широк обществен отзвук.“, съобщава Darikradio.bg.
Подозирам, че следващите бушони от кабинета на Бойко ще са министърът на здравеопазването и министърът на енергетиката. Защото и тяхната работа не отговаря на обществено-политическите очаквания.
Чудя се на кои обществено-политически очаквания отговаря самият Бойко и останалите му министри? И какво зависи от социалния министър Петков? Доходите? Колективните трудови договори? Какво и как би могъл да реши Петков? Толкова, колкото и министрите на културата, спорта, икономиката, туризма и др. ресори, от министрите на които не зависи нищо.
Източник: Фейсбук
