Мария Тенчева, чийто баща почина от коронавирус след като не получи медицинска помощ, на свой ред е с COVID-19. Тя ще заведе едно от първите дела срещу държавата, допуснала хаоса в здравеопазването по време на пандемията.
Липса на легла, на лекари и апаратура, закъсняла или изобщо не дошла линейка, невъзможност за достъп до лекарства или консултация с доктор. Това могат да бъдат само част от основанията за съдебни искове срещу България в резултат на хаоса в здравната система, настанал тази есен, заради пандемията от COVID-19. Примери за конкретни ситуации се появяват всеки ден, а броят на заразените расте.
Едно от тези дела ще бъде заведено от Мария Тенчева. Нейният баща почина от коронавирус в болницата в Своге, където не е имало респиратор, с който той да бъде обдишан. Той стига до отделението за COVID-19 в този град след като в продължение на два дни не може да бъде настанен в болница в София. Нищо че според статистиките на Министерството на здравеопазването по това време е имало свободни места в столицата.
След смъртта на баща си Мария се разболява на свой ред от коронавирус, а на сина й се налага да облече предпазен костюм и да опакова мъртвия си дядо в болницата в Своге. След това и да го изнесе оттам.
Към 10 ноември общо инефктираните в страната достигнаха близо 79 000 души. В болници се лекуват над 4000 пациенти. И въпреки че още през март беше публикувано разпределение на леглата за заболели, в много лечебни заведения няма места. Там, където ги има, често няма апаратура или медицински специалисти. На този фон през лятото със заповед на здравния министър леглата в болнични стационари са били намалени със стотици. В последните седмици пък те бяха увеличени по настояване на премиера Борисов.
“Това, разбира се, са само част от основанията. Искове могат да заведат не само болни или близки на починали, а и самите лекари, защото липсващата организация и прехвърлянето на цялата отговорност върху тях на практика им пречи да упражняват правото си на труд по безопасен начин”, обяснява пред Свободна Европа адвокатът и експерт по медицинско право Мария Шаркова.
Юристката твърди, че основанията за съдебни искове срещу България могат да се намерят във всички случаи, в които Спешна помощ не може да окаже своевременна медицинска помощ поради недостиг на лекари или линейки или намален капацитет; в случаите на липсваща апаратура за лечение на тежко болни пациенти в болница, определена за лечение на пациенти с COVID-19.
I Заявката за първото дело
“Всичко това, което се случи с татко, а сега се случва и на мен, просто е недопустимо. Не знам как да го квалифицирам и как да го обясня по друг начин. Това е хаос, какъвто не съм си представяла, че ще видя”, казва Тенчева в телефонно интервю за Свободна Европа.
“Надявам се да се оправя, и когато това се случи, ще предприема всякакви стъпки, в това число и съдебни. Защото смятам, че това ще бъде от полза за хората, които тепърва ще изпадат в такава ситуация”, казва тя. По думите й тя вече е разговаряла с адвоката си, но конкретните стъпки ще уточнят след като тя се възстанови от заболяването.
“Нищо, че говоря в бъдеще време. Категорична съм, че ще потърся отговорност на системата”, допълва Тенчева, която след кончината на баща си сама се сблъсква “с всички недомислици и пълната липса на всичко” в болниците.
I Продължението на случая “Своге”
След като сама е возила баща си от болница на болница в София, Мария Тенчева се карантинира вкъщи. Няколко дни по-късно развива симптоми и с това започва “ново ходене по мъките”.
Първоначално общувах с моя общопрактикуващ лекар, после започнах да пия антибиотик, но в един момент изпитах страшна тежест в гърдите. С тези думи Мария започва втората серия от разказа си за сблъсъка с организацията в България.
След като започва стягането в областта на гръдния кош, тя вика линейка. “Обадих се в 19.30 вечерта. До 22.30 нямаше нито вест от линейката. Консултирах се с доктори по телефона, на приятелски начала. Реших, че може и да не ми е толкова спешен случаят. Даже се обадих на 112 – „да им кажа, че аз съм дъщерята на онзи човек, който почина в Своге. И че понеже знам, че имат много работа, им казах, че мога да изчакам – ако има по-спешни случаи, нека те бъдат с приоритет”, казва Тенчева.
“След като ми благодариха, от 112 затвориха телефона и ми се обадиха на следваща сутрин след 5 часа. Уточних, че аз май не съм за линейка и че ще отида в “Пирогов”, разказва тя.
I Болни и здрави на едно място
На следващия ден Мария отива в “Пирогов”. “До този момент не си бях правила тест, защото бях сигурна какво ми е, но болките в гърдите продължаваха. Имах нужда от рентген. За да се случи това, трябваше да мина през тест. И в този момент каква беше изненадата ми: дори да искаш да предупредиш, че си контактен на болен и имаш всички симптоми, т.е. че си потенциално болен – това няма значение за системата. Има си „ред“, а той е – всички болни и здрави на едно място”, продължава с разказа си жената.
“Първо ти мерят количеството кислород в кръвта – на всички с една и съща машинка, без никаква дезинфекция. Просто не искам да си мисля болните колко здрави хора заразяват”, спомня си тя.
След като ти бъде назначен бърз тест, трябва да дадеш личните си данни, а за това трябва да влезеш до регистратурата – отново без значение дали си болен или здрав, казва Тенчева. “Опашката на регистратурата в болницата пък е точно до рентгена, даже двете опашки се смесват. А за рентген изчакват само доказано заразените. Та това е инкубатор на коронавирус, не болница”, смята Мария.
“Имаше толкова много хора, а на мен ми беше толкова лошо, че просто си тръгнах. На следващия ден, сутринта в 7.30, отидох до поликлиниката до вкъщи, където има рентген”, казва тя.
На въпрос не излага ли много хора на опасност, след като отива на място, където няма отделение за заболели от коронавирус, Тенчева обясни: “Да, давам си сметка, че е опасно. Но аз бях цялата опакована, дезинфекцирах сама, за да съм сигурна, че наистина има дезинфекция, а не като в “Пирогов”. Минах със спирт дори там, където са стояли дрехите ми, бях с маска, стоях настрана от всички и избрах час с максимално малък брой пациенти. Разберете ме – след това, което се случи на семейството ми и на фона на това колко лошо ми беше – просто реших, че трябва сама да се погрижа за себе си. Видях, че т.нар. здравна система не се грижи за нас”, завършва разказа си тя.
Тенчева вече има и формалното доказателство, че е болна – положителен тест за COVID-19. Но все още никой не я поставил под карантина. Тя е убедена, че “тези, които стоят зад случващото се, просто трябва да понесат отговорността си”.
I “Емблематичен пример”
Според адвокат Мария Шаркова, която е запозната със случая на семейството, Тенчева има основания да търси правата си.
“В случая “Своге“ имаме емблематичен пример за това как пациентът не е получил спешна помощ за продължителен период от време, като накрая е настанен в лечебно заведение, което обективно не може да му окаже необходимата медицинска помощ именно заради тежки системни и структурни проблеми, създадени от държавата”, смята юристката.
По думите й в случаи на недостиг на легла в болници и оказване на несвоевременна и недостатъчна медицинска помощ отговорност не може да се търси от Центъра за спешна медицинска помощ или конкретната болница. Причината е, че “липсващата организация е допусната от страна на държавата. Недостигът на персонал, консумативи и апаратура при неконтролирана епидемия, не е по вина на болницата, а по вина на държавата”.
Всяка държава, която е страна по Европейската конвенция за правата на човека, има позитивното задължение да защитава правото на живот на всеки гражданин. Това означава, че държавата е длъжна активно да взема мерки за защита живота и здравето на гражданите, обяснява Шаркова.
Тя отчтита, че “епидемията не може да бъде напълно контролирана, заради липсата на конкретно лечение и ваксина”, но последиците могат да бъдат ограничени чрез взимане на своевременни мерки, създаване на ясна и стройна организация и съставяне на план, базиран на научни доказателства и данни.
Това например означава предварително да се предвидят и планират редица въпроси като организацията на извънболничната и болничната помощ, взаимодействието между различни лечебните заведения и други органи, конкретни мерки при различно ниво на заболяемост и тежко болни пациенти.
Свободна Европа се обърна към съветниците на министър-председателя и към Министерството на здравеопазването с искане да получи плана за справяне с епидемията. Властите още от пролетта твърдят, че такъв план се разработва.
До този момент отговори не са получени.
Според Шаркова предварителното планиране означава “промени в законодателството, които да бъдат приложими при активиране на различни мерки, а не да се гасят пожари, да се тича след събитията, да се издават заповеди, да се променят спешно правила и да се взимат различни хаотични мерки”.
I Кой може да търси отговорност от държавата
По думите на Шаркова всеки близък на починал, който не е бил хоспитализиран навреме и не е получил достатъчна медицинска помощ, може да търси отговорност от държавата.
Отговорност може да търсят и пациенти с различни заболявания, които не са получили помощ заради претоварената система, както и пациенти, които са останали без лекарства в резултат на дефицит (например антикоагуланти за бременни жени).
“Отговорност могат да търсят и медицинските специалисти, защото липсващата организация и прехвърлянето на цялата отговорност върху тях на практика им пречи да упражняват правото си на труд по безопасен начин”, допълва юристката.
Мария Шаркова припомня, че според решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) отговорност от държавата може да се търси, когато системен или структурен недостатък във функционирането на болничните услуги води до лишаване на пациент от достъп до спешна помощ.
“Необходимо условие е властите да са знаели или да е трябвало да знаят за този риск, но да не са предприели необходимите мерки, за да ограничат или коригират тези системни проблеми. Тези недостатъци също така, трябва да са довели до непосредствена заплаха за живота на пациентите, включително и за този на конкретния пациент. Така например по делото “Айдодгу срещу Турция” се установява, че е липсвало оборудване за оказване на спешна медицинска помощ на недоносени новородени и не е имало места за прием на такива бебета в болниците в цял един район. Това е следвало да се идентифицира от властите и да се предприемат своевременни мерки, доколкото няма данни този проблем да е възникнал внезапно и за него да са допринесли непредвидими и неочаквани обстоятелства.
I Възможност за колективен иск
На въпрос дали евентуални подобни искове могат да бъдат индивидуални или има възможност и за колективен иск от страна на пострадали пациенти, юристката коментира, че е солидарна с тезата на адвокат Михаил Екимджиев, изразена пред Mediapool.
“Начинът на управление на епидемията в България създава предпоставки за завеждане на колективен иск от множество хора, чието право на живот е засегнато от липсващата организация и продължителните системни неадекватни действия на управляващите”, каза Шаркова.
“Действията на други европейски държави при същите данни за заболяемост като в нашата държава (но с доста по-добър капацитет на здравните системи) доказват, че поведението на властите в България противоречи на всякакви разумни научни аргументи”, допълни тя.
Полина ПАУНОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
