Бойко Ноев: Преди Русия да анексира Крим, Европа си правеше оглушки и не харчеше за отбрана

„САЩ поставят въпроса за разходите в НАТО и справедливото им поделяне още от създаването на алианса, но по времето на Студената война не е бил толкова актуален. От 2011 година Америка дава ясни сигнали в тази посока – че ако Европа не тръгне да плаща повече НАТО или ще стане по-слабо, или излишно.“ Това заяви в ефира на БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и бивш посланик в НАТО.

[ad id=“225664″]

„От 2011-та година, от тогава насам ние в Европа продължихме да си правим оглушки, намирахме всякакви поводи да спестяваме от отбрана и трябваше да се случи силовата анексия на Русия над Крим, за да се сетят държавите-членки на НАТО, че военната сила въпреки всичко може да се използва за постигане на политически цели в това число. Ето затова този път съюзниците на НАТО повярваха, според мен, на Тръмп и в истинността на това, което стои на фона на иначе пушилката, която видяха мнозина“, каза Бойко Ноев в националния ефир.

„Не смятам, че всеки проблем в НАТО или в някои от нашите държави-членки обезателно е резултат от „дългата ръка“ на Путин, коментира обаче Ноев.

„Аз въобще не смятам това. Противоречията, които съществуват между нас, в нашите организации, са предизвикани преди всичко от вътрешни фактори и отношенията, различните интереси между държавите-членки. Тъй че Русия не трябва да я виним за всичко, което се случва, но тя определено има своята роля и тази нейна роля и неприемането на средствата, които Русия използва за постигане на нейните интереси, е ясно отразено в декларацията на НАТО от Брюксел. Там има много остър език, според мен безпрецедентно остър“, посочи бившият военен министър.

[ad id=“263680″]

„Когато българското правителство и администрация са участвали в редактирането на декларацията от Брюксел, а този процес продължава повече от месец, България не е имала никакви забележки по острия език спрямо Русия и когато се появява изведнъж президентът (който, апропо, няма никакви пълномощия), със своя собствена позиция – мнозина са или затвърдили своето впечатление за българския държавен глава от тази гледна точка, или са поставили отново въпроса за това дали може на България да се разчита като лоялен съюзник в условия на криза“, допълни Бойко Ноев.

„НАТО трябва да се обърне към Русия с конкретни предложения за укрепване на доверието и сигурността – ново поколение хелзинкски мерки, както и мерки, ако не за незабавно разоръжаване, то за първи стъпки в оценка на ефектите от това, което се случва и в Русия, и в Европа“, категоричен бе Ноев. По думите му, въпросът за 2-та процента разходи за отбрана и надвишаването им от страните-членки на НАТО е големият принципен въпрос.

[ad id=“236993″]

„Не е невъзможността на нашите страни да отделим тези пари. Ние не отделяме тези пари в момента, защото нашето общество не е убедено, че със средствата на милитаризацията и отбраната могат да се решат най-важните проблеми на страната. Българите, а и не само българите – и други народи в Европа, не вярват, че актуалните заплахи са такива, които трябва да бъдат решавани с танкове и самолети“, каза бившият военен министър.

„България е маргинализирана в НАТО поради това, че нашата армия е куха армия без никакви способности, а в голяма част от политическия ни елит има отношение към НАТО като към необходимото зло“, смята още Бойко Ноев.

[ad id=“218548″]

„Независимо от огромните усилия на военния министър да укрепи българската войска и от политическия ресурс, който той има, фактите говорят друго“, обобщи той.


image0 (9K)