Повече от 600 новинарски издания във всички щати на Америка са публикували през последната седмица изобличаващо разследване със заглавие „Най-търсеният от Интерпол: Българският Бърни Мадоф се опитва да си купи свободата“, чрез което истината за това кой всъщност е Цветан Василев и защо иска да заблуди американските законодатели във връзка със закона Магнитски, вече е достояние на всеки американец от Източното до Западното крайбрежие на САЩ, пише БЛИЦ.
[ad id=“255238″]
След като във „Фокс нюз“ и в The Hill също бяха разкрити домогванията Василев очевидно повече не може да разчита на непрекъснатите си лъжи зад океана и на опитите си да се представя като „жертва“ на българската прокуратура. Разследването обръща внимание и върху компрометираните американски „приятели“ – лобисти на Цветан Василев, които с удоволствие ще се възползват от възможността да получат част от парите на рухналата пирамида КТБ.
Публикуваме материала без съкращения:
[ad id=“226585″]
„Най-търсеният от Интерпол: Българският Бърни Мадоф се опитва да си купи свободата“
„Схемата на Цветан Василев беше толкова проста, колкото и дръзка: купува си банка и в течение на няколко години систематично източва активите й чрез сложна и непрозрачна мрежа от кухи дружества в частен бизнес, който той контролира. Историята за възхода и падението на Василев започва през 1995 г., когато е назначен за ръководител на сделки с чуждестранна валута и ликвидност в Централна кооперативна банка; позиция, която заема до пролетта на 2000 г. По време на мандата си в банката Василев създава частна финансова компания „Фина С“ АД и постепенно прехвърля около 30 лоялни и лично подбрани подчинени от банката към Фина С. След като екипът е вече на мястото си, Василев прави своя ход.
През май 2000 г. Василев подава оставка от Централна кооперативна банка и скоро след това придобива Корпоративна търговска банка АД, която по това време има само 5.5 млн. долара активи. След като покупката е завършена, Василев е назначен за изпълнителен директор в Управителния съвет и по-късно за Председател на Надзорния съвет на банката. Като председател на Управителния съвет и на Надзорния съвет, Василев не само диктува всяка сделка в банката, но и ги одобрява.
Същевременно с поемането на банката Василев и неговите съдружници структурират сенчеста мрежа от местни и офшорни компании, които в крайна сметка са използвани за прехвърляне на активите на банката в мрежа от легитимни фирми, собственост изключително на Василев. Вече учредени, кухите фирми на Василев получават изключителен достъп до Банката и всичките й инвестиционни дейности. Чрез този нечист съюз, Василев започва систематично да източва активите на банката чрез мрежата от кухи дружества и директно да ги прехвърля в новите си бизнеси. Ползвайки заемите чрез кухите компании, Василев финансира личните си бизнес предприятия, свободен от бдителния поглед на регулаторите. В продължение на години Василев ползва Банката, за да подкрепя личния си бизнес и все по-луксозния си начин на живот.
В допълнение към финансирането на личния си бизнес, Василев източва милиони долари директно в джобовете си, които стават все по-подплатени, под формата на заемни споразумения между Банката и различните кухи дружества, които са под негов контрол. Схемата е успешна отчасти поради съучастието на персонала на Василев и на няколко служители на „КПМГ България“ ООД, които помагат да се изготвят документите така, че дейността на Банката да се окаже над ограниченията. Но, подобно на случая с Бърни Мадоф, тъй като схемата на Василев става все по-голяма, става все по-трудно да се обхване и в крайна сметка привлича вниманието на регулаторите.
Скандалът за Корпоративна търговска банка АД избухна през юни 2014 г. В рамките на една седмица повече от 20% от депозитите бяха изтеглени от клиенти на Банката, а на 20 юни същата година Българската народна банка постави Корпоративна търговска банка АД под специален надзор. За Василев играта беше започнала. За разлика от истинския Бърни Мадоф, който се е предал, Василев побягна; най-напред в Австрия и след това в Сърбия, където той остава, освободен от екстрадиция от българските власти. Когато мъглата се разсея, Василев и неговите съ-обвиняеми бяха обвинени в присвояване на 2,56 милиарда лева, което е равно на 1,51 милиарда щатски долара. Освен това Василев и трима бивши служители на Банката бяха обвинени, че са откраднали 207 милиона лева в брой, което е равностойността на 126,6 милиона щатски долара.
Но вредите не свършват до там: съпругата на Василев Антоанета Василева също беше обвинена след дръзкото закупуване на дворцов имот на 20 км от Женевското езеро. Дори и дъщерята на Василев Радосвета беше въвлечена в скандала, официално обвинена в пране на пари през юни. И тримата членове на семейството са издирвани от международната полицейска организация INTERPOL.
От самоналоженото си изгнание в Белград г-н Василев сега възнамерява да се завърне под формата на международна кампания, която да убеди американските законодатели да активират Глобалния Закон Магнитски срещу главния прокурор на България и самите длъжностни лица, които разкриха измамата на Василев. Използвайки онова, което е останало от намаляващото му снаряжение, Василев нае лобист, базиран във Вашингтон и Бил Ричардсън, бившият губернатор на Ню Мексико, който е известен с това, че плати доста пари, за да предпази жена от разкриването на аферата им, докато е бил в кабинета. Като се има предвид неоспоримите факти за неговия случай, съчетан с отказа си да се защитава в България, Василев е изправен пред невъзможната задача да убеди Конгреса на САЩ да се обърне срещу българската и международната съдебна система, чрез които той е обвинен. Междувременно опозореният бивш губернатор на Ню Мексико и другите лобисти на Василев изглежда с удоволствие ще вземат всички пари, които могат да получат от падналата империя на Василев“.
–––-
„Daily Journal“, „Dеsert News“, „Pacifica Tribune“, „Sm Daily Journal“, „Philadelphia Weekly“, „Atlantic City Weekly“, „The News Herald“, „Dallas Weekly“, „Journal Spectator“, „The Atlanta Voice“, „Seattle Daily“, „Winchester News Gazette“, „South Jersey Local News“, „The Herald Democrat“, „News Times“, „Albia Newspapers“ и много др.
