Българският въгледобив трябва да бъде защитен, около тази позиция се обединиха участниците в кръгла маса „Бъдеще за българския въгледобив“ ще излязат с обща декларация до институциите в защита на българския въгледобив и електроенергетика, съобщава Твоят бизнес.
Участниците подчертаха, че успешният резултат на тази кампания изисква изграждането на национална позиция и сътрудничество между всички заинтересовани институции и техните представители в релевантните международни структури – Европейска комисия, Европейски парламент, международни конференции и търсене на подкрепа от Евракол и Евромин.
В събитието участваха Константин Делисивков, заместник-министър на енергетиката и Лъчезар Борисов, заместник-министър на икономиката.
„Предложените по-високи прагове за различни емисии са смъртна присъда за българската енергетика, както и за българската индустрия и икономика.“ – заяви при откриването на кръглата маса инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК. „В Европа се говори за повишаване на стойността по веригата на доставките и тази стойност да остава за държавата-производител – от добива до производството на различни продукти и услуги. Това в най-голяма степен важи за производството на електроенергия от изкопаеми горива у нас. А с възможното ликвидиране на българския въгледобив ние ще зачеркнем работеща индустрия, хиляди работни места, добавената стойност ще отиде при други държави и още неизброими косвени последици.“
Цел на БМГК с проведения днес брифинг бе да се призове още веднъж държавата и нейните представители – министерства, евродепутати, и др. – да участват активно чрез контакти, дискусии и чрез лобиране в Европейската комисия и в Европейския парламент и чрез други публични начини, в защита на нашия национален интерес.
Заместник-министър Константин Делисивков посочи, че по отношение на сероочистването изключително трудно могат да бъдат постигнати предложените нови нива в Референтния документ. „Енергетиката заема централно място в европейския политически дебат. Ние сме съгласни, че устойчивото развитие на отрасъла, енергийната ефективност и енергийната сигурност имат ключова роля за конкурентоспособността на икономиката на Европа. Но национално-отговорната позиция изисква баланс между желаната от всички грижа за околната среда и конкурентното развитие на енергетиката и в частност – добива на въглища.“ – подчерта той. „Имаме нужда от гарантиране на енергийните доставки в краткосрочен план. Примерът от месец януари 2017 г. за търсенето на електроенергия, който не беше постиган през последните 16 години. Имаме анализ в БЕХ за предлаганите референтни стойности. Министерство на енергетиката подкрепи позицията на БМГК пред Министерство на околната среда и водите, което е водещо в дебата в Брюксел по темата. По подобен вид важни въпроси е важно да имаме обща позиция, да им се дава гласност и да се намират решения“ – посочи той в заключение.
„БМГК винаги защитава интересите на своите членове, а когато те са от национално значение, както е случаят с „Мини Марица-изток“ ЕАД и което е заплашено от ликвидация, ние заставаме на чело на тази битка и ще я спечелим.“ – посочи в изказването си проф. д.т.н. Николай Вълканов, заместник-председател на БМГК. Камарата се обърна към всички национални институции по този важен въпрос, за да се вземат мерки навреме.
„Сегашната ситуация е по-тежка от опита ни със затварянето на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Ако това се случи, то над 20 000 души ще бъдат засегнати и социално-икономическата цена ще бъде непосилна. Но трябва да направим така, че ние – като държава – да не си затворим сами „Мини Марица-изток“ ЕАД“. Компанията няма свободата на едно истинско акционерно дружество в инвестиционната си програма. То няма финансов ресурс, поради не плащането на доставените въглища и няма хоризонт за развитие. Това, което правят миньорите там е геройство.“ – каза още проф. Вълканов.
Новите пределни стойности на емисиите в Окончателния работен вариант на Европейската комисия поставят в опасност енергийната сигурност и промишлената конкурентоспособност. В ревизирания LCP BREF се предлагат пределни стойности на емисиите, надхвърлящи пределните стойности, предвидени в Директивата за емисиите от промишлеността (ДЕП), определени съгласно най-добрите налични техники (НДНТ). Поставянето на непостижими пределни граници, над реалните нива на НДНТ, би довело до прекалено голям натиск върху операторите на горивните инсталации, както в икономически, така и в технически аспект.
Ако промяната бъде приета, ще нанесе непоправими щети на българския въгледобив и енергетика – ключови отрасли на националната икономика.
