И Асоциацията на българския индустриален капитал се обяви категорично против административното определяне на различните социални плащания
[ad id=“225664″]
Бизнесът скочи като ужилен срещу решението да бъде увеличен максималният осигурителен доход от 2600 на 3000 лева. За това се договориха вчера правителството и синдикатите на специална среща, на която обаче работодателите отсъстваха.
Таванът на всички пенсии, нови и стари, ще стане 1200 лв от 1 юли догодина, съобщи пред журналисти в МС министърът на финансите Владислав Горанов завчера след среща с ръководствата на КНСБ и на КТ „Подкрепа“. На срещата, с участието на премиера Бойко Борисов и на вицепремиера Валери Симеонов, е договорено с 50% да се вдигнат помощите и за 220 хил. души определени като енергийно бедни.
„Правителството и синдикатите са направили „съглашение” да направят максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева. Платецът на това нещо отсъства от сбирката.“ Това заяви председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев по бТВ.
[ad id=“263680″]
„Така се увеличена разхода за работодателя – някой прави сметката на друго място, на вас ви я носят само за да я платите”, обясни още той. Радосвет Радев съобщи, че Асоциацията на организациите българските работодатели обмисля решителна позиция по повод това едностранно решение.
„Изправени сме пред срив на чуждите инвестиции, според Радосвет Радев. „Аджибадем” напуска страната, „Метро” също преразглежда позициите си в България“, каза Радев. По-късно от „Метро” заявиха, че компанията не преразглежда позициите си в България и няма намерение да напуска страната.
„Имаме едно „знаме”, с което привличаме – това е плоският данък, както и образована и квалифицирана работна ръка и ниските възнаграждения. Това обаче вече не е вярно. Възнагражденията в България порастват, и то значително. Работната ръка също не е толкова квалифицирана“, обясни Радев.
„Ще се внедряват агенти на ДАНС в стопанските структури – тези които са предприемачи, ще спрат да назначават нови хора, защото ще мислят, че са агенти”, коментира още Радев.
И Асоциацията на индустриалния капитал в България се обяви категорично против административното определяне на минималната работна заплата, повишаването на максималния осигурителен доход и повишаването на размера на социалните помощи и обезщетения за здрави хора в работоспособна възраст.
[ad id=“236993″]
Бюджет 2019 да бъде изготвен така, че да осигури инструменти и стимули за ускоряване на реформите в сферата на пазара на труда, образованието, енергетиката, съдебната система, здравеопазването, сигурността и пенсионното осигуряване, подчертават от АИКБ. Оттам настояват за балансиран бюджет и препоръчва на правителството да се стреми към намаляване на нивото на държавния дълг.
В период на икономически растеж трябва да се извършват реформи и да се увеличават резервите, а не да се формират бюджетни дефицити. Планирането на бюджетните приходи трябва да бъде правено реалистично, като бъдат оценени всички фактори, които биха повлияли на размера им. Това са част от препоръките, които членовете на Националния съвет на АИКБ одобриха да изпратят до правителството във връзка с изготвянето на държавния бюджет за следващата година.
Според АИКБ, бюджетните средства в сектор „Образование и наука“ трябва да бъдат увеличени. Акцентът в разходването им обаче трябва да бъде поставен приоритетно към техническото образование и професионалното образование, приложните научни изследвания, „защитените професии“ и държавни стипендии, с ангажимент за реализация на студентите и страната. АИКБ е готова да подкрепи осезаем ръст в средствата за култура, както и за създаването и управлението на нов фонд за финансиране на научни изследвания с директно приложение в българската индустрия.
[ad id=“218548″]
В препоръките си към бюджет 2019 Асоциация на индустриалния капитал в България обръща сериозно внимание и на размера на отчетената в последните две тримесечия инфлация. Според АИКБ, ако не бъдат взети мерки за ограничаването ѝ, страната ни рискува да не отговори на изискванията за приемане в еврозоната. Работодателската организация обаче напълно подкрепя данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки и осигурителните вноски, и ограничаване на преразпределението на доходите на хората и бизнеса чрез бюджета.
