Трябва да се приветстват първоначалните действия на прокуратурата да разкрие схемите в два от най-корумпираните обществени сектора – енергетика и пътно строителство.
Затова е хубаво да се поставят няколко въпроса пред прокуратурата, с цел да се подпомогнат усилията на тези добросъвестни прокурори, които биха искали да разкрият истината и в крайна сметка да спрат източването на едни от най-големите икономически сектори в страната.
Още повече, когато става дума и за европейски средства, особено тези в пътното строителство.
Може ли прокуратурата да отговори дали при търговете за строителството на отделни пътни отсечки или цели лотове се получава предварително разпределение на участниците и договаряне между тях, за това кой да бъде победител или ако един спечели, как той да се разплати с останалите участници в търга?
Прави ли се проверка за картелни споразумения между участниците в търгове, което в крайна сметка води до завишаване на цената?
В нашумелия случай с дружеството „Пътища“ АД и разкритата корупционна схема с така нареченото отводняване, може ли да се направи ясна оценка за количествено-стойностното задание? Кой го е правил? Кой го е проверявал? Как се е стигнало до стойността от 50 милиона?
Защото безспорно е ясно, че тук не става дума за високопланински сектор и самата цена предизвиква не само въпроси, но и възмущение.
Как се е случило така, че след като е бил освободен, бившият шеф на Агенцията за пътна инфраструктура Лазар Лазаров е постъпил на работа при собственика на „Пътища“АД Георги Гергов като един от ръководителите на Пловдивския панаир?
Как се е случило така, че назначения на ръководна работа в „Пловдивски панаир“ АД, Лазаров е участвал от името на Гергов в оперативки по същата отсечка – която като държавен служител е възложил за изпълнение на дружество, собственост на Гергов – консултирал е проекта, след като Георги Гергов твърди, че фирмата не е била вече негова?
В какво качество на Лазар Лазаров го е пратил новият собственик на „Пътища“?
Има ли формално прехвърляне на фирма „Пътища“ след като сделката е била сключена и е била почти веднага подложена на доста сериозна атака в медиите? Има ли елемент на скриване на истинския собственик?
Защо при изграждане на много пътища, включително магистрали, цените за един километър, особено при равните участъци е значително по-висока, отколкото в редица европейски страни и защо нормите за разход на основни материали и суровини в стойностна оценка е винаги по-голяма?
В пътния сектор се говори почти открито от реални строители, че поръчките, получавани от едни фирми, които от своя страна се отчитат пред някои лица и политици, след това се прехвърлят на действащи фирми с техника и работници на по-ниска цена – фактически тези, които получават поръчките играят ролята само на преразпределители на финанси. Това води до оскъпяване на пътното строителство като цяло, както и до влошаване на качеството – по-малка дебелина на настилката, по-лошо качество и дебелина на подложката, нарушаване на европейските стандарти за магистрали по отношение на осветлението, достатъчно виадукти, достатъчно разклонения…
В цялото общество се говори за почти масова и постоянна корупция в пътния сектор и ако прокуратурата иска да бъде честна, трябва да отиде докрай.
Ако станем свидетели на резултатите от една добросъвестна прокурорска проверка в АПИ, българското общество ще намери отговор на въпроса защо за сочената като отличничка в кабинета Борисов 2, регионален министър Лиляна Павлова измислиха безсмисленото министерство на европейското ни председателство. И тогава неприлично скъпите дамски чанти ще бъдат най-малкият проблем за Павлова.
