Диагностичните критерии, определящи дадена личност като обсесивно – компулсивна, включват ограничена способност за изразяване на топли чувства, неконтролируем перфекционизъм, прекомерна ангажираност, учестена мозъчна дейност с анализ на всеки феномен, заобикалящ съответния субект…, за сметка на влошени лични взаимоотношения, социална компетентност и нерешителност.
„Той беше момче – като всички момчета наоколо. Той беше ученик – като всички ученици наоколо. Ставаше сутрин, пиеше кафе, пушеше цигара, ходеше на училище, връщаше се и заспиваше… Както всички наоколо. Но Той не живееше сред другите момчета. Съществуваше в главата си, живееше с мислите си. А мозъкът му… Мозъкът му беше гадно място, където ежедневните проблеми, разговори, явления намираха важност – роля, която Той рядко показваше. Затова беше сам, сам с мислите си. Винаги. А музиката – музиката беше терапия за травмите, които Той рядко признаваше… И беше свикнал с това, беше… щастлив от това. Липсата на чужда намеса в мисловното му „царство“ му носеше спокойствие и независимост. Той беше убеден, че стабилното му съзнание ще запази разсъдъка му чист и продуктивен.
И времето минаваше – година, две, три. А Той беше доволен. Разсъдъкът му носеше успеха, към който така сляпо се стремеше. Предстоеше му да продължи образованието си в желаната гимназия – ново предизвикателство, което не би трябвало да разцентрира стриктния му мисловен ред. И пак успяваше, абстрахираше се от съучениците си, от проблемите им, от идеите им… Но срещна Нея. Тя също срещна него. И коя беше Тя? Какво значение имаше? Тя не можеше да го разбере.
[ad id=“225664″]
Станаха приятели. Защо? Обичаха да обсъждат предълго себе си, мечтите си, света. И това ги събираше. Опознаха се, но Той не можеше да си позволи да допусне някого в перфектния си свят. Не го и правеше. Усещаше се силен и независим в самотния си мозък, а промяната на този „баланс“ го плашеше. Затова я отхвърляше – Нея. Коя беше Тя? Какво значение имаше? Тя може би можеше да го разбере.
Тя не се отказваше. Подкрепяше го, изслушваше го, помагаше му, бореше се за него. А Той? Той загуби утопията в главата си. Загуби спокойствието, сигурността и независимостта на съзнанието си. Той започваше да я обича. Мислите му малко или много започнаха да зависят от Нея. Беше неспокоен без Нея – а това го плашеше. Липсата на сигурност го изяждаше ден след ден. Умираше да я докосне, да я целуне, да я има…
[ad id=“236993″]
А времето минаваше.Той потискаше мисълта за Нея, за устните й, за косата й.
А времето минаваше. Месец, три, единайсет от последния път, когато двамата бяха интимни. Тя вече заемаше достатъчно дълбоко място в съзнанието му и Той опита да я забрави. Напразно.
Вече не беше същият човек. Не беше същият строг индивидуалист – Той беше самотен. А самотата му вече не беше толкова полезна, колкото преди си мислеше, че е. Осъзна, че не може да бъде щастлив… сам. Осъзна, че не може да бъде щастлив без Нея. И за първи път й го сподели. Сподели й най-големите си мечти, страхове, най-мрачните си мисли. Сподели й нуждата си от Нея, от целувките й, от мълчанието й, от времето с Нея. А коя беше Тя? Какво значение имаше? Тя го разбра, Тя беше всичко, Тя значеше твърде много…
А той?… Той беше сам. И я обичаше
Източник: „Пътеки“ издание на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – Стара Загора
