Ататюрк: Ислямът е разлагащ се труп, който трови като воняща мърша

Николай Цеков

„Ислямът е разлагащ се труп, който трови нашия живот както вонящата мърша“. Тези, които познават съвременната история на Турция, знаят, че думите са на най-големия реформатор в историята на страната, а и на целия ислямски свят – Кемал Ататюрк. „Бащата на турците“ е виждал в религията на пророка Мохамед една от основните причини за пълния упадък на Османската империя.

[ad id=“225664″]

Революцията на Ататюрк

Експертът по международна сигурност Алекс Алексиев посочва, че шокиращите със смелостта си изказвания на Кемал Ататюрк за исляма не са случайни. Пренебрежението към религията е една от отличителните черти на възникналото в края на XIX век младотурско движение, към което се присъединява и младият Кемал Ататюрк. „Пред окупираната от победителите в Първата световна война Отоманска империя стои дилемата да се разпадне окончателно или да се реформира като национална държава на турците. Пътят на реформите минава през отстраняването на срасналия се с държавата ислям.

Крайната изостаналост и фанатизма принуждават Ататюрк да се разграничи по възможно най-резкия начин от религията, която, според него, е задушавала всякакъв прогрес в империята”, твърди политологът Алексиев и припомня, че реформите на Ататюрк за отстраняване на религията от държавната власт водят до появата на много нови свободи. „Парадоксалното е, че правата на жените в Турция не само са изравнени с тези на мъжете, но и това, че туркините получават правото да участват в избори още преди това да се случи в страна като Франция например“, казва Алексиев.

Според експертката по проблемите на балканския ислям Антонина Желязкова, Ататюрк и неговата доктрина не отричат исляма, а просто го отстраняват от пътя на реформите в организацията на светската държава, в образованието и дори в промяната на облеклото: „Истински революционер е най-точното определение за ролята на Ататюрк в историята. Той изгонва исляма от светската власт, но не по начин, който би обидил културата и традициите на турската нация. Неговите реформи водят до това, че мюсюлманските общности в страните от бившата Османска империя, в това число и в България, се оказват далеч по-изостанали, фундаменталистки и ретроградни в сравнение с промененото турско общество“, изтъква Желязкова.

Главният редактор на излизащия на български и турски седмичник „Заман“ Мехмед Юмер подчертава борбата на Ататюрк срещу ретроградния ислям в образованието: „Ататюрк обръща внимание на това, че сред ислямското население на империята грамотността е била едва 10-20%, докато сред християните – българи, гърци и арменци, тя е достигала 90%.

При пребиваването си в България като военен аташе през 1913 г. Ататюрк много харесал системата на образование в страната и я давал за пример. Той лично участвал в пропагандирането и прилагането на новата турска писменост на основата на латиницата. Наредил освен това призивите на ходжите за молитва да се озвучават на турски „за да ги разбира народът“. Ататюрк е виждал, че народът му е неук и е осъзнавал, че прогресът на страната е свързан с европейските цивилизации“, изтъква Юмер.

[ad id=“225664″]

Съпротивата на ислямистите

Съпротивата срещу нововъведенията на основателя на модерната турска държава започва още със смъртта на Ататюрк, макар че враговете му и досега се въздържат от публични нападки. Неоосманските тенденции се засилиха особено след идването на Ердоган и неговата партия на власт, които целят да ревизират наследството на Ататюрк.

„Всъщност грижа на сегашните турски ислямисти е не толкова придържането към някакъв фундаментален ислям, колкото използването на религията като средство за достигане на политически цели и най-вече – завземането на всички власти в страната”, обобщава Юмер и заключава: „Основното противоборство в страната днес е между реформираната светска Турция и ретроградния ислямизъм“.

Статията препечатваме от Дойче веле. /clubz.bg/

 


image0 (9K)