Скандалджийският тон, не печели нова подкрепа за социалистите
Корнелия Нинова оплете столетницата в мрежите на старите партизански отряди, на радикалното левичарство, съчетано с носталгия по тоталитарния режим, казва пред Faktor.bg политологът.
Интервю на Мая Георгиева
– Г-н Гълъбов, какво се случва в отношенията между Корнелия Нинова и Румен Радев? Защо лидерът на БСП премълчава факта, че президентът ни пръв подписа във Варшава документ на НАТО, сопред който Русия е агресор?
– Преди всичко в БСП се мълчи поради сложната ситуация, в която се озова Корнелия Нинова. Тя няма полезен изход. Причините са дълбоки и са свързани пряко с характера и с историята на тази партия, защото на първо място Нинова се придвижи към ръководната позиция, използвайки напрежението между различните групи с интереси в БСП. Тя беше подложена на сериозен натиск от предишното ръководство и се опита да направи същото. Онова, което трябва да знаят за БСП хората, които се занимават с политически анализ е, че това не е една партия, а групи от интереси. Все още се виждат старите мрежи на различните партизански отряди. В това отношение винаги най-успешното ръководство на БСП е било това, в което председателят не се опитва да централизира властта в своите ръце, защото вътрешните корпоративни интереси са толкова силни, че всеки опит да се мисли за БСП като за единна организация, рано или късно води до тежък срив. Освен всичко останало, г-жа Нинова заличи идеологическия облик на „столетницата“. БСП не знае точно каква социалистическа партия е в момента, тъй като върна на въоръжение много от реториката на късния социализъм, на радикалното левичарство, съчетано с носталгия по тоталитарния режим. През целия период на своето управление Корнелия Нинова стеснява основата, върху която стои БСП – веднъж като коалиционни партньори, втори път като опит да се влезе в пистата на национал популизма и да се говори много по-патриотарски и приповдигнато, отколкото социалистическите партии правят. Всичко това е в основата на отделните конфронтации.
– Успя ли държавният глава да се еманципира в политическото пространство и да махне дамгата на лява политическа фигура?
– Имаме проблем с президента Румен Радев, защото той все повече се отдалечава от зоната на отговорност на държавен глава и все повече влиза в ролята на политически говорител, което не е добре. Институцията има много по-различен инструментариум, с който участва в държавното управление, отколкото това, което разпознава самият Радев. Почти напълно беше изоставена линията, която се опита да трасира Росен Плевнелиев. Той беше превърнал президентската администрация в пространство за диалог и за постигане на съгласие между различни партии и организации. Това лидерство чрез посредничество беше изоставено. Днес имаме изявления по коридорите, подхвърлени думи и политически квалификации. Неща, които не са в стила и в смисъла на президентската институция. Ако към целия този набор от проблеми добавим, че БСП има желание държавният глава да бъде приеман като „техен“, а той иска да доминира, няма да произлязат ефективни политически действия. Резултатите от проучванията на общественото мнение започват да улавят загубата на подкрепа към Румен Радев. Ако той не промени съществено поведението си, тази тенденция ще продължи. Българското обществено мнение възприема все повече държавния глава като политическа фигура, а не като държавник. Това води до свиване на рейтинга му до този на политическите дейци. Президентът все още не е в собствената си институция и е извън администрацията, в която трябва да бъде. Този проблем за мен е много по-сериозен дори от това, дали ще има промяна в ръководството на БСП.
– Прави ли опити президентът да влезе в кожата на Георгри Първанов, който в един момент от своя престой на „Дондуков“ 2 редеше коалиции и се занимаваше с изпълнителната власт?
– Георги Първанов водеше много тежки битки в рамките на БСП и с ръководството на Сергей Станишев. Той се опита да доминира във вътрешно партийния диалог и едновременно с това да изгражда собствена политическа линия на базата на партийната конюнктура. Факт е, че въпреки високия рейтинг, с който приключи втория си мандат, политическата му формация не се оказа достатъчно стабилна и не получи очакваната от него подкрепа. Този тип измерване на рейтинг може да подведе политическите фигури, защото голяма част от него е чисто институционална. В момента, в който хората започнат да възприемат държавния глава като политически деец, този рейтинг се променя. По този начин беше възприеман и Росен Плевнелиев в края на мандата си поради ясната му и категорична позиция спрямо Руската федерация. Той беше атакуван като политически деец, макар че не е преставал да говори като президент. В момента имаме обратната ситуация. Повечето институции се опитват да се отнасят с необходимото уважение към Румен Радев, но той самият руши с поведението си авторитета на президтентството.
– Смущаващи ли са политическите оценки на президента за европредседателството ни? Пред нашите партньори изрази удовлетворение, но седмица по-късно обърна позицията си на 180 градуса?
– Доброто в цялата ситуация е, че външно политическите си изяви президентът следва една по-нормална и по-умерена позиция. Именно пред чужденците той каза, че страната ни се справя добре с председателството. Лошо впечатление прави това, че докато министър-председателят представяше резултатите за последните 6 месеца пред Европейския парламент, чухме различни оценки от Румен Радев в София. По-скоро се прави някакъв опит за позициониране и за игра с публиката. За мое съжаление нямам усещането, че в екипа на президента достатъчно добре се познава процесът на европейската интеграция. Не мисля, че могат да оценят усилията, които положиха над 2 000 български експерти и служители в държавната администрация. Това усилие не заслужава такова несериозно отношение, а точно обратното – много сериозен разговор около факта, че имаме много добре подготвено ядро в българската администрация. Подобни изявления по-скоро олекотяват имиджа на президентската институция.
– Позициите на президента са противоречиви и спрямо окупацията на Крим. Това част ли е от стратегията и пиара му да се хареса на русофилите и левичарите в България?
– Доколкото си спомням, Румен Радев каза, че над Крим се вее руско знаме. През последните няколко месеца ми прави впечатление нещо, което ми се струва, че е част от пропагандната стратегия на Русия – да се говори само за Крим. Съжалявам много, но докато Крим е анексиран, то в Източна Украйна има военна инвазия и окупирани части на суверенна държава. Въпросът за Крим е свързан с легитимността на един референдум, който по дефиниция не може да е такъв. Юристите много точно обясниха, че една незаконна дейност не може да доведе до законни резултати. В Донбас имаме окупация от повече от 4 години. Така че Минските споразумения не се изчерпват само с територията на Крим. Въпросът не е до симпатии или антипатии спрямо руския народ, а до политически реалности, които променят световния правен ред като такъв, какъвто го познаваме след края на Втората световна война.
– Корнелия Нинова започна „Вартоломеева нощ“ в БСП и изтика в ъгъла съпартийците си с опит, след което те сами започнаха да бягат от нея. Ще остане ли малката господарка на голямата къща на „Позитано“ 20 сама в кралството си?
– Аз не смятам, че къщата на „Позитано“ 20 е вече толкова голяма. Въпросът оттук нататък е колко дълго ще издържи митът, че г-жа Нинова е одобрявана еднакво, както от САЩ, така и от Русия. Представата за външното одобрение на действията ѝ ще бъде все по-малко достатъчно, за да може да задържа толкова много вътрешно напрежение, което генерира самата тя с усилията си да централизира БСП. Тази партия не се поддава на подобни действия, защото говорим за „общество в обществото“. То е много чувствително към изземването на власт от един център и налагане на еднолично ръководство. Рано или късно Корнелия Нинова или трябва да промени своята стратегия, или да напусне лидерския пост.
– Атанас Мерджанов категорично заяви, че отделните фракции в „столетницата“ няма да се дадат. Означава ли това, че скоро предстои преврат, за да бъдат спасени европейските избори и местният вот догодина?
– Г-жа Нинова направи нужните промени в устава на БСП, така че директното ѝ отстраняване от поста е почти невъзможно в момента. Същественият въпрос е, че всички данни показват, че радикалното противопоставяне, към което БСП се е ориентирала през последната година и половина, към скандалджийския тон, не печели нова подкрепа за социалистите, а точно обратното. Групи от избиратели, които традиционно са следвали „столетницата“, са разколебани. Има промени и в самата електорална структура на БСП. Според мен това ще се усети както на европейските, така и на местните избори догодина.
– Сергей Станишев даде положителна оценка за правителството през последните 6 месеца, за разлика от другарите си в левицата. Възможен ли е сценарият той да се върне като лидер в партията на бял кон?
– Аз смятам, че по-скоро това няма да се случи. Сергей Станишев се интегрира добре в европейската политическа среда. Той и преди беше приеман добре от западните страни. Колкото до неговата оценка за европредседателството ни, тя е споделена от всички политически формации в Европейския парламент. В това отношение няма изненада. Важното е, че позицията, която зае в последния момент БСП, за да успее да атакува правителството още в началото на председателството ни, трайно беляза разликите между „столетницата“ и европейската левица. Няма как това да бъде пренебрегнато от останалите социалистически формации, в това число и от ПЕС. В това отношение не виждам конфронтация между Сергей Станишев и Корнелия Нинова, а по-скоро дълбокото отклонение от европейското социалистическо семейство на БСП. Тази партия върви извън Европа и извън линията на политическия дебат. Оценките за страната ни го потвърждават.
– Ваши колеги вещаят за Корнелия Нинова кариера в Брюксел. Виждате ли в обозримо бъдеще лидерът на БСП в ролята на Сергей Станишев?
– Трудно ми е да преценя, но Корнелия Нинова се отдалечава от възможна европейска кариера. Тя все пак е завършила право, била е следовател известно време и има известен опит в бизнеса. Личната ѝ съдба е пренебрежимо важен въпрос, но не смятам , че има място в европейската и в международната политика. Тя самата няма нагласа за правене на политика по този начин. Стилът, който налага и в поведението на колегите си, е далеч от този, в който се водят основните политически разговори.
Нормалното развитие, както в Западна Европа, така и в бившите социалистически страни е оформянето на 1 или 2 малки комунистически партии и една доста модернизирана социалистическа или социалдемократическа формация. В българските условия, отчасти поради наследствени и кланови причини, на концентрация и на власт, този процес не протече. Няма как една партия да олицетворява както очакванията на ортодоксалните комунисти, така и на партийците от времето на БСП, на приватизаторите от времето на БСП. Бъдещето е в нормализацията на левицата. Подобен процес тече в дясното политическо пространство. Виждаме колко е труден и бавен, както и щетите, които се нанасят. Михаил Миков се опита да наложи един по-отчетлив идеологически образ. Той обаче така и не беше подкрепен от своите съпартийци. Тук имаме усилие да се централизира управлението в БСП и едновременно с това пълна загуба на идеологически различимост. Това дори в момента е по-лоша комбинация от тази, в която Михаил Миков остави БСП.
Източник: www.faktor.bg
