„В София започва едно движение – а започне ли в София, ще стане и в България, което не сме виждали и което е окончателният разпад на малоумния двуполюсен модел“. Това заяви пред БНР социологът от „Галъп“ Андрей Райчев. Според него в България се появява европейски феномен, което е много добре за страната ни.
Наблюдаваме удивителен, интересен, неочакван феномен, посочи той в предаването „Преди всички“ и обясни:
„Манолова не спечели с бесепарски гласове. Тя взе около 100 хил. гласа повече отколкото БСП има на тези избори. Откъде идват? Взимаме най-дясната партия в България – традиционните демократи. Таблиците показват, че над 40% от тези хора, които са инстинктивни антикомунисти, са пуснали за Манолова, а малко над 30% за Фандъкова. Даже те допринасят за намаляването на разликата между двете“.
В България няма нищо по-мръсно от кметски избори, смята Андрей Райчев. Той подчерта, че гласовете си продават не само ромите, а и много българи. Изходът за справяне с проблема е повишаване на избирателната активност.
Това не е краят на Манолова, а добро начало, подчертава Райчев.
Социологът е категоричен, че оттук насетне Мая Манолова със сигурност ще има участие в политическия живот на страната.
Това не е краят, а даже е много добро начало, отбеляза той. Според него тя няма да направи партия, а по скоро ще има мажоритарни участия или да се върне към грижата за обикновения човек:
„Представете си я като лидер на профсъюз например на фона на нашите заспали профсъюзи. Веднага ще видите, че за 2-3 години тази жена ще има огромна роля в България. Тя има лично мажоритарно бъдеще“.
Според него обаче е много рано за касиране на изборите.
До 2 години ще имаме друга политическа карта на България
Според Райчев възниква нова десница:
„В дясното текат съществени процеси. ГЕРБ си осигури 2-те години до края на мандата, но на края на мандата ще има друго дясно, което ще направи друга политическа карта на България. Не че ГЕРБ са паднали, но това е началото на края“.
В България има подобно на други страни продължителна, доста силна власт, каза социологът и направи паралел с Полша и Унгария, където лидерите са спечелили управлението на държавата, но са загубили столиците, отчасти паралелът е валиден и с Турция и Москва:
„Това показва, че има бавни, но закономерни, промени в Източна Европа. Тези полудиктатури и диктатури, които се появиха след прехода, започват да се разпадат и то точно в местата, където възникнаха“.
