Скъпа Алена! Споделих за пореде път твоят ритуал за ново бъдеще от „Настоящето е само ден“. При мен той произведе невероятен ефект, скоро получих облекчение и сякаш пътят в живота ми сам се отвори. Затова с удоволствие го споделям с други хора, когато видя, че може да им бъде полезен. За пореден път получих интересна обратна връзка, която искам да споделя и да потърся компетентното ти мнение от името на две млади жени с трудни семейни взаимоотношения поради непрекъснатата енергийна обвързаност с родителите и в частност между майка и син.
[ad id=“225664″]
Тридесет и осем годишен „мамин Кольо“, както обичам да наричам тези непораснали мъже, обожаващи да стоят до полата на мама и в зрелостта си, е женен с дете на година и половина и за първи път живее отделно от родителите си в свой дом със свое семейство.
Въпреки привидната и формална свобода, с която младите разполагат, по думите на снахата свекървата постоянно се меси в живота им със съвети, мнения и препоръки. Майка и син се чуват ежедневно. В известна степен е зависим от нея, тъй като работи на нейно място, разработвайки го в момента. Снахата споделила за ритуала с пъпчето и свекървата признала, че още го държи! Цели 38 години! Даже не мога да си представя как ли изглежда това парче кожа и дали изобщо съществува физически. Синът отказва да признае, че не е прекъснал енергийната обвързаност с родителите си, и очевидно „пъпната връв“ с майка си. Изключено е да направи ритуала за освобождаване от обвързаността с родителите си нито с пъпчето, нито с кичура коса. Свекървата също е изключено да го направи от позицията на родител, камо ли да му даде пъпчето или каквото е останало от него, за да прави синът каквото сам реши. Отделно свекърва и снаха, по стара българска традиция, не се разбират, свекървата не харесва снахата и дори открито ревнува от нея и прави опити да ги раздели.
В тази ситуация какво може и е допустимо по законите на незримия свят да направи снахата, след като няма право да се намесва и да неутрализира отрицателното въздействие на непрекъснатата енергийната обвързаност между майка и син чрез ритуала с пъпчето?
По какъв друг начин синът може да получи обратно „…отредената му от Съдбата лична свобода и право на избор да продължи по пътя, който му е отреден, а не по наложените му насила от… родителите трънливи пътеки…“, както пишеш?
Няколко пъти й казах, че би било добре да сключат официално брак, но партньорът й твърди, че за него нямало смисъл. Вероятно свекървата не я приема на сериозно като нейна снаха, след като не са женени формално.
[ad id=“236993″]
Алена отговаря:
Типична за България история на много млади и не толкова млади двойки, с деца и без деца, но с категорична обвързаност на мъжете с мама, която вреди на партньорските отношения. Коректността изисква да кажем, че не е изключение и енергийна обвързаност на жените с мама, която е не по-малко вредна. Ако двойката живее в официален брак, свекървата или тъщата постоянно контролира отношенията на семейството, опитва се да въвежда своя ред и да възпитава внуците си, а често и да създава „удобни скандали“, за да си върне отделящото се все повече отроче и превръщащо се съгласно Съдбовните си изисквания в самостоятелно човешко същество. За жените мами с такива разбирания други правила не съществуват, особено ако детето е едно или е -любимото първородно.
Свекървата е властна, инатлива, неподчиняема на никакви, та камо ли на Вселенските закони, пък и какво е това. Не е възможно да приеме факта, че тази натрапница до сина й, която дори има нахалството да живее с него, че и дете да му роди, изисква от нея да хвърли пъпчето му, въпреки че вече няма право, а само синът може и е редно да го стори. Как така някой ще къса пъпната връзка с любимото й момченце? И какво от това, че е на тридесет и осем години? И на петдесет и осем да стане, пак ще е същото.
[ad id=“236999″]
Никоя жена няма да се грижи по-добре за него колкото тя, майката, може да го прави. Синчето е родено на дата, която изисква да гради кариера в интелектуалната сфера, но неговият Съдбовен път е изтъкан от трудности, които видимо мама решава, защото той не може или не иска.
Жената, с която живее на семейни начала, въпреки че и при двамата не е позволено такова съжителство, също има труден Съдбовен път, но вибрацията в нейния ден на раждане и зодиакалният й знак са в пълно противоречие с тези на свекървата. Няма как да съществува разбирателство между двете жени дори и да правят опити да го постигнат. Мъничък шанс за разбирателство съществува, ако двамата с партньора й сключат брак. Грешка е, че са създали дете без брак заради своите астрологични аспекти. По този начин утежняват и неговия път, особено ако не надмогнат неразбирателството с неговата баба. Начинът, по който живеят и изградените отношения ни казват, че ще дойде момент и двамата ще се разделят.
Нейната Съдбовна забрана е отпаднала на 32-ата й година, неговата – също. Двамата без съмнение се привличат. В личните отношения съществува предпоставката да изградят стабилен дом и семейство. Отговорни са спрямо брачния партньор, а и стремежът им в семеен план съвпада.
Няма да имат проблеми в общите грижи, но… идва проблемът с липсващия брак и намесата на „мама“. Шансът за разбирателство може неочаквано да стигне до раздяла.
Съветът ми е да сключат граждански брак, без значение дали партньорът на приятелката ти иска или не, след като и при него има забрана за съжителство на семейни начала.
Не изключвам възможността мама да не му дава да се оженят официално заради различията свекърва-снаха. Снахата може да си помогне, като направи Тибетските прошки в съкратения вариант, а след това да направи ритуала за ново бъдеще, като включи имената – нейното и на партньора й. Така не си товари кармата, но пак повтарям – бракът е задължителен, дори и ако е само граждански, за да бъде избегната раздялата след време.
Автор: Светлана Тилкова – Алена
