Характерно за църквите тук е да са затворени през цялата седмица. Няма сутрин, няма вечер. В храмовете не се влиза освен в събота, когато има сватби, и в неделя. Хората открито се подиграват, че поповете отварят само за да си съберат лептата.
B неделя всички „много религиозни“ ходят рано сутрин на църква, за да се „причестят“ – това за местните е актът на получаване на нафората от попа, с което всички грехове, извършени през седмицата, им се опрощават. Някои отиват в църквата директно от заведенията или публичните домове и после се прибират да си отспят. Cлед като получат хапката хляб и нацелуват иконите и мощите, ако има такива в храма, се пуска дарението в кутията – колкото повече са били греховете, толкова по-голямо трябва да е дарението според каноните. И хоп, чист си като младенец за следващата седмица. И хората вярват!
За големи грешници и за големи молби към Бог се предлагат и невероятни размери свещи, които не са изложени, трябва да се поискат на ухо. Свещите са кухи отвътре, изливат се около цилиндрични тела, с диаметър около десетина сантиметра и с височина метър и повече.
Грешникът/молителят трябва само да си „закупи“ свещта и тя да погори 5-6 минутки. Слагам покупката в кавички, защото на много българи им допада, че тук свещите не се купуват, а са оставени за хората.
Аз предпочитам да има цена и да си я платя, вместо да гледам кисели физиономии на служители, защото не съм предполагала, че като се влиза в храм, първо се даряват парите и тогава може да се запали свещ или да се разгледа.
Алена отговаря:
Ашколсун на тамошните църковни Богослужители, както биха казали техните комшии по държава! Така се работи! Защо да се тормозят с разни миряни през седмицата, да слушат вайкания, оплаквания и страдания? Само дето не ми стана ясно, ако има опело, как се случва? Сигурно починалият човечец чака до събота. Споделила си обаче, че точно тогава се правят и сватбите. И отново се сблъскваме със странност, която не липсва и у нас, но явно там е предпочитана – да се женят точно в събота, в деня на мъртвите. Вероятно в почит на починалите си близки и за да присъстват душите им на църковния ритуал, а другите дни от седмицата преминават в дълбок размисъл да бъде или да не бъде сватбата, а ако е вече факт, дали е била грешка или са се събрали сродни души, за да са щастливи. А за тези, които идват от заведенията и
публичните домове, защо да няма прошка? Хората спазват установения ред, но според мен след такива търсени емоции те не се смятат за грешници, а опрощението е за успокоение и дълбок пречистващ сън.
За мощите и иконите, които целуват миряните, грешни и вярващи, но също искащи опрощение, мнението ми е, че така се предават купища зарази, особено при вирусни заболявания и не само. Според мен целуването на иконите трябва да бъде забранено, защото икона от вируси не предпазва дори да е чудотворна.
За свещите си права, по-добре е да си ги купиш, вместо да оставяш лепта, а те да са безплатни. Но логика има и тя е свързана с далаверата – лептата е според размера на греховете. Много удобно. Колко ли е лептата за опрощение на убийство? Ясно е, че хапката и виното, ако изобщо я топят в червено вино, няма как да опрости греховете и дребните прегрешения. Няма как да обнови тези хора, за да продължат пътя си в мир и хармония със себе си. А свещта за грешниците ми се стори подигравка с хората, обидна имитация на вяра. Каква е целта на кухината?
Там да се изповядат и да си скрият греховете, а с пламъка те да изгорят?! Не разбирам само едно – как се преценява колко пари да бъдат дарени на църквата според греховете? Греховете се мерят на Везната на църквата или на Везната на Съдбата и Богинята на правосъдието подшушва колко пари да остави грешникът?
Автор: Светлана Тилкова – Алена
