Село Елхово, сгушено в полите на Средна гора, получи своята напечатана история. Получи я благодарение на всеотдайността и усилията на председателя на Народно читалище „Кирил и Методий 1931“ – Деля Атанасова Видева-Попова.
Припомняме, че културната институция възстанови дейността си след продължително прекъсване не без дейната намеса на г-жа Попова.
„Минало и настояще на село Елхово“ е заглавието, под което са събрани материалите за старозагорското село.
В старозагорското село Елхово отбелязаха 85 години от основаването на местното читалище СНИМКИ
„Боже, заставам пред Теб и Те моля за Твоята милост да ме насочиш в правилния път, за да напиша миналото и настоящето на моето родно село. Моля за прошка хората от миналото. Завещавам своето дело на бъдещите поколения да продължат…“ – с тези чисти помисли и молитва, Деля Видева започва събирането на спомени, снимки, разкази, за да ги публикува и опише в книгата за историята на своето мило Елхово.
Оттук започна всичко:
Главният исторически извор за възкресяване на миналото са самите елховци, техните разкази, песни и фотографии. Официалните документи също не са малко, заимствани от РИМ Стара Загора, Държавния архив в областния град, както и Военния архив във Велико Търново. Авторката уточни, че няма претенции за пълна изчерпателност, но се е старала да бъде обективна и безпристрастна.
В книгата на Деля Видева ще се запознаете с факти и легенди от основаването на селото, бита на неговите жители през столетията, техните занаяти за препитаване, кои са били основните родове, крепили устоите на местните, образованието, военното дело. Интересен е речникът с диалектните думи и изрази на елховци, а накрая естествено идва ред и на настоящето, което ще проправи пътя на бъдещето.
В началото на тази есен авторката представи своя труд на съселяните си. Събитието уважиха кметицата на Сладък кладенец Пенка Михайлова – литературовед по образование, методистът от Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора Емил Гиргинов, краеведът Снежана Маринова. Дойдоха също кметове и читалищни дейци от селата Сулица, Лозен и Сладък кладенец.
И като на празник, както подобава българската традиция – присъстващите се чукнаха за здраве с по чаша вино и извиха кръшно народно хоро.
